Третото правило беше да иска секс пръв на всеки три пъти, когато го е искал Уилем, за да не изглежда, че се дърпа. И четвърто, да прави всичко, което Уилем поиска от него. „Това е Уилем — напомняше си отново и отново. — Това е човек, който никога няма да те нарани по своя воля. Каквото и да поиска от теб, е разумно.“
После обаче виждаше пред себе си лицето на брат Лука.
„Доверяваше се и на него — заяждаше се вътрешният му глас. — Мислеше си, че и той те пази.“
„Как смееш — опитваше се той да вразуми гласа. — Как смееш да сравняваш Уилем с брат Лука.“
„Разлика никаква — тросваше се в отговор гласът. — И двамата искат едно и също. В крайна сметка ти за тях си същото.“
Накрая страхът му от самия секс се попритъпи, но не и притеснението му. Той знаеше открай време, че Уилем обича секса, но бе изненадан и стреснат, че го харесва толкова много именно с него. Знаеше, че не е честно, но усети, че заради това уважава Уилем по-малко, и се намрази още повече заради тези си чувства.
Опитваше се да насочи вниманието към онова, което се получава по-хубаво, отколкото с Калеб. Пак го болеше, но не толкова, както с останалите, и това със сигурност беше хубаво. Той пак се притесняваше, но не толкова. Пак се срамуваше, макар и с Уилем да се утешаваше с мисълта, че доставя поне някаква наслада на човека, на когото държи най-много, и тази мисъл му помагаше всеки път да изтърпи.
Каза на Уилем, че след произшествието с автомобила е изгубил ерекция, но това не беше вярно. Според Анди (каза му го преди много години) нямало физическа причина да не получава ерекция. Но при всички случаи той не бе получавал от години, още от колежа, и дори тогава му се случваше рядко и неволно. Уилем попита дали може да направи нещо — инжекция, хапчета, — той обаче му отговори, че е алергичен към една от съставките в инжекциите и хапчетата и че на него не му пречи.
Калеб не обръщаше внимание, но Уилем се огорчаваше.
— Има ли нещо, което можем да направим, за да ти помогнем? — питаше отново и отново. — Говорил ли си с Анди? Дали да не опитаме друго?
Накрая той му се тросна да престане да пита, защото така се чувства урод.
— Извинявай, Джуд, не исках да те обидя — рече след малко Уилем. — Просто искам да ти е приятно.
— Приятно ми е — каза той.
Беше му гадно да лъже толкова безогледно Уилем, но нима имаше избор? Иначе щеше да го загуби, иначе щеше цял живот да бъде сам.
Понякога, всъщност често се проклинаше колко е ограничен, друг път обаче беше по-благосклонен: признаваше, че умът му е предпазвал тялото, притъпявал е половия нагон, за да го защити, превърнал е на камък всичко, причинявало му толкова много болка. Обикновено обаче знаеше, че греши. Знаеше, че греши, като се настройва срещу Уилем. Знаеше, че не е прав, когато е толкова припрян с Уилем и предпочитанията му към предварителните ласки — към онзи дълъг притеснителен пролог преди всеки полов акт, когато сякаш се прокашляш, към дребните физически проявления на близост, чрез които, както той знаеше, Уилем проверява дълбочината на възбудата си. Но в неговия опит сексът беше нещо, което той бързаше да приключи по-скоро, обиграно, с рязкост на ръба на грубостта, и усетеше ли, че Уилем се опитва да удължи милувките им, той започваше да го направлява с решимост, която, както осъзна след време, Уилем вероятно е приемал за страст. Освен това чуваше наум ликуващия възглас на брат Лука: „Чувам, че ти е приятно“, от който се свъсваше. „Не ми е приятно“ — все му идеше да отговори, искаше му се да го каже и сега: „Не ми е приятно“. Но не набираше смелост. Те имаха връзка. Хората, които имаха връзка, правеха секс. Ако искаше да задържи Уилем, трябваше да изпълни своята част от уговорката, и това не се променяше само защото на него не му харесваше.
Въпреки това не се отказваше. Обещаваше си да се постарае да се поправи — ако не заради самия себе си, то заради Уилем. Купи — тайно, с лице, което пламна, докато той пишеше поръчката — три книги за секса и ги прочете, докато Уилем беше на рекламна обиколка, а когато Уилем се прибра, се опита да приложи наученото, резултатът обаче си беше все същият. Купуваше и дамски списания със статии как да станем по-добри в леглото и ги проучваше внимателно. Дори си поръча книга как се справят със секса жертвите на сексуално насилие — термин, който ненавиждаше и не употребяваше за себе си — и една вечер я прочете скришно в кабинета си, който заключи, за да не го открие Уилем. Но след около година реши да промени амбициите си: той явно никога нямаше да получи удоволствие от секса, но това не означаваше, че не може да го направи по-приятен за Уилем, и за да покаже колко му е признателен, и — по-егоистично, за да го задържи.