Но ако му беше разрешено да е същият актьор, не му беше разрешено да бъде същият човек и през месеците, след като го обявиха публично за гей — и не го опровергаха, той нямаше мениджър по рекламата, който да пуска такива опровержения и признания, — той осъмна с много лица, каквито не бе имал от дълго. Почти през цялата си зряла възраст се озоваваше в обстоятелства, които изискваха да се отървава от едно или друго свое лице: вече не беше брат, вече не беше син. Но с едно-едничко откровение сега се бе превърнал в мъж гей, в гей актьор, в много известен гей актьор, в много известен гей актьор, който обаче не иска да става активист на движението, и накрая много известен гей актьор, който предава каузата. Преди година — година и нещо бе отишъл на вечеря с режисьор на име Макс, когото познаваше от много години, и докато се хранеха, Макс се опита да го убеди да държи реч на галавечеря в полза на една организация в защита на правата на гейовете, на която да обяви, че е гей. Уилем открай време подкрепяше организацията и каза на Макс, че за него ще бъде удоволствие да връчи награда или да плати част от билетите — както правеше от цяло десетилетие, — но няма да заяви пред всички, че е гей просто защото не се смята за гей.
— Уилем — каза Макс, — ти имаш връзка, сериозна връзка с мъж. Именно това се нарича „гей“.
— Нямам връзка с мъж — възрази той и чу колко нелепо звучат думите му. — Имам връзка с Джуд.
— О, Боже — промърмори Макс.
Той въздъхна. Макс беше шестнайсет години по-възрастен от него, беше навлязъл в зрелостта във време, когато отношението към личните предпочитания вече се превръщаше в лично предпочитание, и той разбираше доводите на Макс — и на други, които все го притискаха, молеха го да си признае, че е гей, а после, щом той не го правеше, го обвиняваха, че се мрази, че е страхливец и двуличник, че се отрича сам от себе си, — разбираше, че е започнал да олицетворява нещо, което никога не е искал да олицетворява, разбираше, че няма значение дали иска, или не иска. Но пак не можеше да се реши.
Джуд беше споделил, че те с Калеб не са казвали на никого за връзката си, и макар потайността на Джуд да бе породена от срам (а на Калеб, както се надяваше Уилем, поне донякъде от вина), той също чувстваше, че връзката му с Джуд не съществува за никой друг, освен за тях, тя му се струваше нещо свято, нещо, дълго отстоявано и неповторимо. Това, разбира се, беше нелепо, но той го чувстваше така — да си актьор в неговото положение, в много отношения означаваше да не принадлежи на себе си, другите да го укоряват, да спорят, означаваше да го критикува всеки, решил да се изкаже за способностите му, за външния му вид и играта му. Но връзката му беше друго: в нея той играеше роля само за един човек, този човек беше единствената му публика, това представление не го гледаше никой друг, каквото и да си мислеха останалите.
Връзката му се струваше свята и защото едва наскоро — някъде от половин година — той имаше чувството, че е уловил ритъма ѝ. Беше се оказало, че човекът, когото е смятал, че познава, в някои отношения е съвсем друг, и му бе отнело известно време да прецени колко още негови лица му предстои да види: сякаш фигурата, която през цялото време е смятал за пентаграм, всъщност е додекаедър, многостранен, с много лица, много по-сложен за измерване. Въпреки това и през ум не му беше минавало да си тръгне: той стоеше безусловно, от любов, от вярност, от любопитство. Но не беше лесно. Всъщност понякога бе непоносимо трудно и в някои отношения си оставаше трудно. Когато си бе обещал да не се опитва да променя Джуд, беше забравил, че да разгадаеш някого, означава да искаш да го промениш: да сложиш диагноза на проблема и после да не се опиташ да го решиш, му изглеждаше не само вятърничаво, но и безнравствено.
Най-важният въпрос беше сексът: сексуалният им живот и отношението на Джуд към него. Към края на десетте месеца, през които двамата с Джуд вече бяха заедно и той го чакаше да стане готов (най-дългият целибат, на който се бе подлагал, откакто беше навършил петнайсет години, и който донякъде възприемаше като предизвикателство към самия себе си, точно както други се отказват от хляба или спагетите само защото са ги отказали приятелите или приятелките им), той бе започнал да се притеснява не на шега накъде отива всичко и дали сексът не е нещо, на което Джуд просто не е способен. Той някак си знаеше, открай време знаеше, че Джуд е претърпял насилие, че му се е случило нещо ужасно (или много ужасни неща), но за свой срам все не успяваше да намери думите, с които да го обсъди с него. Внушаваше си, че и да ги намери, Джуд пак ще откаже да го обсъжда, докато не бъде готов, Уилем обаче знаеше, че просто е малодушен, че малодушието му е единствената причина да бездейства. Но после се прибра от Тексас и накрая те правиха секс, от което му олекна, олекна му и че на него също му е било приятно, че не е имало нищо скверно или неестествено, а когато се оказа, че в леглото Джуд е много по-обигран, отколкото Уилем е очаквал, той си позволи да изпита за трети път облекчение. Но все нямаше сили да се запита защо Джуд е толкова опитен: дали Ричард не беше прав, че през цялото време Джуд е водел двоен живот? Такова обяснение му се струваше твърде елементарно. Но другата възможност — че Джуд е натрупал този опит още преди да се запознаят, което ще рече, че това са уроци, усвоени още докато е бил дете — направо го смазваше. И така, колкото и виновен да се чувстваше, той не казваше нищо. Предпочиташе да вярва на предположението, от което животът му не се усложняваше излишно.