— Отбий — казва запъхтян на Джуд и след като Джуд изскърцва със спирачките и спира отстрани на пътя, той се навежда през вратата и повръща, докато в стомаха му не остава нищо за изхвърляне.
— Уилем — чува как Джуд му казва и звукът на гласа му го вбесява и същевременно го смазва.
До края на пътуването мълчат, а когато Джуд подкарва по неравната алея на Харолд и Джулия, двамата се поглеждат за миг и на него му се струва, че вижда човек, когото не е срещал никога. Гледа Джуд и вижда красив мъж с дълги ръце и крака и с хубаво лице, от онези лица, на които не можеш да се нагледаш, и ако срещне този човек на някой купон или в ресторант, ще му говори, защото така ще си намери оправдание да продължи да го гледа, и през ум няма да му мине, че този човек си нанася сам такива рани с бръснача, че кожата по ръцете му вече прилича не на кожа, а на хрущял, че е излизал с мъж, който го е пребил така, че за малко той да умре, или че една вечер е намазал кожата си със зехтин, та пламъкът, докоснал тялото му, да лумне по-ярко и по-бързо, че му е хрумнало да си го причинява, понеже навремето, преди години, когато е бил малък, някой го е причинил на него само защото е взел нещо лъскаво и неустоимо от бюрото на един омразен и мразен възпитател.
Той тъкмо отваря уста да каже нещо, когато чува, че Харолд и Джулия ги посрещат с радостни възгласи, при което двамата се обръщат и слизат от автомобила, като си лепват и усмивки на лицето. Докато целува Джулия, той чува как отзад Харолд казва на Джуд:
— Добре ли си? Сигурен ли си? Виждаш ми се малко посърнал — а после и отговора, който Джуд прошепва.
Той отива със сака в стаята, а Джуд се запътва право към кухнята. Той вади четките за зъби и електрическите самобръсначки и ги отнася в банята, после ляга на кревата.
Спи цял следобед: смазан е, няма сили за друго. На вечеря са само четиримата и той се поглежда в огледалото, за да изрепетира смях, после се присъединява към другите в трапезарията. Докато се хранят, Джуд е много смълчан, но Уилем се опитва да говори и да слуша така, сякаш всичко е наред, въпреки че му е трудно, съзнанието му е запълнено с каквото е научил.
Колкото и да е ядосан и отчаян, все пак забелязва, че в чинията на Джуд няма почти нищо, но после Харолд казва:
— Трябва да се храниш повече, Джуд, станал си само кожа и кости. Нали, Уилем? — и го поглежда, очаква подкрепата и насърчението, които обикновено получава от него, той обаче свива рамене.
— Джуд не е дете — казва и гласът му звучи странно. — Знае кое е добро за него.
Вижда с крайчеца на окото как Джулия и Харолд се споглеждат, а Джуд свежда очи към чинията си.
— Ядох много, докато готвих — обяснява той, а всички те знаят, че това не е вярно, защото Джуд никога не опитва ястието, което готви, не дава и на другите.
«Кухненското ЩАЗИ», ето как го нарича Джей Би. Той вижда как Джуд се хваща разсеяно за ръката под ръкава на пуловера, точно на мястото, където се е изгорил, а когато Джуд вдига очи и вижда, че Уилем го наблюдава, маха ръката си и пак свежда поглед.
Избутват някак вечерята и докато двамата с Джулия мият съдовете, той гледа разговорът да е лек и небрежен. После се насочват към всекидневната, Харолд го чака там да изгледат мача от предишната неделя, който е записал. На прага той спира: при други обстоятелства щеше да отиде при Джуд и да се смести до него на огромното тумбесто кресло, сложено до фотьойла, който наричат Престола на Харолд, днес вечерта обаче не може да седне до Джуд — едвам го гледа. Ала ако не го направи, Джулия и Харолд ще разберат, че между тях е възникнало нещо сериозно. Но се двоуми, Джуд става и сякаш за да го отърве от неловкото положение, оповестява, че е уморен и отива да си легне.
— Сигурен ли си? — пита Харолд. — Още е рано.
Джуд обаче отвръща, че е сигурен, целува за лека нощ Джулия и маха по посока на Харолд и Уилем, който отново забелязва как Джулия и Харолд се споглеждат.
Накрая Джулия също се изнася — никога не е разбирала какво толкова намират в тоя американски футбол — и след като излиза и тя, Харолд спира мача и поглежда Уилем.
— Всичко наред ли е между вас двамата? — пита го и той кима.
По-късно, когато и Уилем решава да си легне, Харолд се пресяга, докато той минава покрай него.
— Знаеш, Уилем — подхваща и му стиска ръката, — ние обичаме не само Джуд.
Той кима още веднъж, после пожелава със замъглени очи лека нощ на Харолд и излиза.