Гледа дълго Джуд, не може да каже какво си мисли той.
— А ако не направя нито едното, нито другото? — пита Джуд. — Ще си тръгнеш ли?
Той клати глава.
— Обичам те, Джуд — казва. — Но няма как… няма как да оправдая подобно поведение. Няма да намеря сили да остана тук и да продължа да гледам какво си причиняваш, ако реша, че тълкуваш присъствието ми като негласно одобрение. Затова. Да. Предполагам, че ще си отида.
Отново мълчат, Джуд се обръща и ляга по гръб.
— Ако ти кажа какво ми се е случило — подхваща плахо, — ако ти кажа всичко, което не мога да обсъждам… ако ти кажа, Уилем, пак ли трябва да отида?
Той го гледа, отново клати глава.
— О, Джуд — казва. — Да. Да, пак трябва да отидеш. Но се надявам да ми кажеш наистина. Каквото и да е то, каквото и да е то.
Отново мълчат и този път мълчанието прераства в сън: двамата са се сгушили един в друг и спят, спят, докато Уилем не чува гласа на Джуд, който му говори, и тогава вече се буди и слуша Джуд. Ще им отнеме часове, защото се случва Джуд да не може да продължи, и Уилем изчаква, притиска го толкова силно до себе си, че Джуд чак не може да диша. На два пъти се опитва да се отскубне, а Уилем го притиска към земята, държи го така, докато той се успокои. Понеже са в гардеробната, нямат представа колко е часът, знаят само, че денят е дошъл и си е отишъл, защото са видели как слънцето се разстила по пода на равен килим през вратата на спалнята, на банята. Той слуша разкази, невъобразими, омерзителни, на три пъти се извинява и ходи в банята, за да се види в огледалото и да си напомни, че от него не се иска друго, освен да намери смелост да слуша, макар че му иде да си запуши ушите, да запуши устата на Джуд — само и само разказите да секнат. Взира се в тила на Джуд, тъй като Джуд няма сили да го гледа в лицето, и си представя как човекът, когото е смятал, че познава, се разпада на купчина камъни, на валма кълбяща се около него прах, а бригадата майстори наблизо се опитват да го възстановят от друг материал, в друга форма, като човек, различен от човека, стоял тук години наред. Разказите се нижат и нижат един след друг и пътят им е застлан с мерзост: с кръв, кости, мръсотия, болести, беди. След като Джуд приключва с разказа за времето, което е прекарал с брат Лука, Уилем го пита отново дали изобщо му е приятно да прави секс — поне малко, поне от време на време, и чака дълго, докато накрая Джуд отвръща, че не му е приятно, че мрази секса, че винаги го е мразил, а той кима опустошен, но и с облекчение, че е чул истината. Тогава, без дори да знае какъв е въпросът, го пита дали изобщо го привличат мъже и известно време Джуд мълчи, а после отговаря, че не е сигурен, че винаги е правил секс само с мъже и предполага, че и занапред ще бъде така.
— Проявяваш ли интерес към секса с жени? — пита го той и наблюдава Джуд, който след поредното дълго мълчание клати глава.
— Не — казва. — Твърде късно е за мен, Уилем, стига толкова.
Тогава, сякаш някой му е ударил шамар, той проглежда за истината и спира. Двамата заспиват отново и този път сънищата му са ужасни. Присънва му се, че е един от мъжете в мотелските стаи, и той си дава сметка, че се държи като тях, после се буди след кошмара и сега вече не той трябва да успокоява Джуд, а Джуд него. Накрая ще станат от пода — вече ще е събота следобед, а те ще са лежали в гардеробната още от четвъртък вечерта, — ще си вземат душ, ще хапнат набързо нещо топло и успокоително, после ще отидат от кухнята право в кабинета, където той ще слуша как Джуд оставя на телефонния секретар съобщение за доктор Ломан, чиято визитна картичка Уилем е пазил в портфейла си през всичките тези години и сега ще извади като илюзионист за секунди, сетне ще отидат при леглото и след като легнат, ще се гледат, притеснени да заговорят: той — за да помоли Джуд да довърши разказа си, Джуд — да го попита дали ще си отиде, защото сега това изглежда неизбежно, остава само да бъде подготвено.
Ще се гледат дълго и накрая лицето на Джуд ще се обезсмисли: ще се превърне в низ от цветове, от плоскости, от форми, подредени така, че да носят на другите наслада, но да не дават нищо на човека, който ги притежава. Той не знае как да постъпи. Зашеметен е от чутото, от това, че се е заблуждавал толкова дълбоко, от мисълта, че е невъобразимо да разбере случилото се, че всичките му внимателно поддържани конструкции са рухнали и няма как да бъдат възстановени.