Една вечер малко след като двамата с Уилем станаха двойка, бяха на купон у Ричард, импровизиран, подготвен набързо, надве-натри, с хора, които обичаха и харесваха: Джей Би, Малкълм, Хенри Йънг Черния и Хенри Йънг Азиатеца, Фейдра и Али и всичките им приятели и приятелки, съпрузи и съпруги. Той беше отишъл в кухнята да помогне на Ричард с десерта и при тях дойде Джей Би — беше пийнал, — който го прегърна през врата и го целуна по бузата.
— Е, Джуди — каза му, — накрая получи всичко, а? Кариера, пари, апартамент, мъж. Откъде такъв късмет?
Джей Би му се ухили и той също му отговори с усмивка. Радваше се, че Уилем не е с тях и не е чул подмятането, понеже знаеше, че ще се вкисне и ще го изтълкува като поредната проява на завист от страна на Джей Би, убеден е, че животът на всички е бил и продължава да бъде по-лесен от неговия и че той, Джуд, е благословен по начин, на какъвто не се радва никой друг.
Той обаче не го разглеждаше така. Знаеше, че Джей Би има особено чувство за хумор, че така го поздравява за късмет, който, да, и двамата знаеха, че е прекален, но и високо оценяван. И ако трябваше да бъде откровен, той бе и поласкан от завистта на Джей Би: за Джей Би не беше недъгав, възнаграден от Космоса за своите несрети, той му беше равен, човек, у когото Джей Би виждаше само онова, заради което да му завижда, и никога онова, заради което да го съжалява. Пък и Джей Би беше прав: откъде наистина такъв късмет? Как наистина бе получил всичко, каквото притежаваше? Нямаше да разбере никога, винаги щеше да недоумява.
— Не знам, Джей Би — каза му и му подаде с усмивка първото парче торта точно когато откъм трапезарията чу гласа на Уилем, който каза нещо, и после всеобщия смях — звук на чиста наслада. — Но знаеш ли, откакто се помня, ми е вървяло.
3
Жената се казва Клодин, приятелка е на приятелката на един негов познат и прави накити, известно отклонение за него, понеже той спи само с хора от киноиндустрията, посвикнали с неангажиращи връзки и по-склонни да ги прощават.
На трийсет и три години е, с дълга тъмна коса с по-светли краища и много малки ръце, ръце като на дете, окичени с пръстени, нейна изработка, с тъмно злато и проблясващи камъни — преди секса пръстените са последното, което сваля от себе си, не бельото, сякаш те прикриват най-съкровеното у нея.
Спят — именно спят, а не излизат, понеже той не излиза с никого — от близо два месеца, още едно отклонение за него, и той знае, че скоро ще се наложи да скъса с нея. Още в началото ѝ беше казал, че е само секс, че обича друг човек и никога няма да остане за през нощта, и тя като че ли не възразяваше, при всички положения отвърна, че също била влюбена в друг. Той обаче не е виждал в жилището ѝ следи от друг мъж и когато и да ѝ пусне есемес, тя винаги е свободна. Поредната червена лампичка: няма как, трябва да скъса с нея.
Сега я целува по челото, сяда в леглото.
— Трябва да тръгвам — казва.
— Недей — отвръща тя. — Остани. Само още малко.
— Не мога — уточнява той.
— Пет минути — казва тя.
— Пет — съгласява се той и пак ляга. Но след пет минути отново я целува отстрани по лицето. — Наистина трябва да тръгвам — заявява ѝ, а тя надава звук на негодувание и примирение и се претъркулва на своята страна.