Той отива в банята, взима си душ и си плакне устата, връща се и целува жената.
— Ще ти пратя есемес — казва, отвратен, че е ограничил речника си с изтъркани фрази. — Благодаря, че ме пусна да дойда.
У дома прекосява тихо тъмния апартамент и в спалнята се съблича, ляга със стон, претъркулва се и прегръща Джуд, който се буди и се обръща към него.
— Уилем — казва, — дошъл си си.
А Уилем го целува, за да прикрие вината и болката, обземащи го всеки път, щом чуе облекчението и щастието в гласа на Джуд.
— Разбира се — отвръща. Винаги си идва, никога не е спал навън. — Извинявай, че толкова късно.
Нощта е гореща, задушна и притихнала и въпреки това той се притиска към Джуд, сякаш за да се стопли, и преплита крака с неговите. Казва си, че утре ще скъса с Клодин.
Не са го обсъждали никога, но той е наясно — Джуд знае, че Уилем прави секс с други. Дори му е разрешил. Направи го след ужасния Ден на благодарността, когато след години на недомлъвки му се бе разкрил докрай и разкъсаните облаци, които открай време го бяха скривали от поглед, внезапно се бяха разсеяли. Дни наред той не знаеше как да постъпи (освен също да изтича при психотерапевта, беше му се обадил в деня, след като Джуд си бе записал първия час при доктор Ломан) и погледнеше ли Джуд, при него се връщаше едно или друго от историята му и той го изучаваше крадешком и се изумяваше как е успял да тръгне оттам, откъдето е тръгнал, и да стигне толкова далеч, как е станал такъв човек, при положение че всичко в живота му е говорело за пълен провал. В такива случаи изпитваше благоговение, а също отчаяние и ужас, все неща, които изпитваме към идоли, а не към хора, най-малкото към хора, които познаваме.
— Знам как се чувстваш, Уилем — му беше казал Анди в един от тайните им разговори, — но той не иска да му се възхищаваш, той иска да го възприемаш такъв, какъвто е. Иска да му казваш, че животът му, колкото и да е невъобразим, пак си е живот. — Той замълча. — Разбираш ли за какво ти говоря?
— Да — потвърди.
В първите размазани дни след разказа на Джуд той чувстваше, че Джуд е съвсем притихнал, сякаш се опитваше да не привлича вниманието към себе си, сякаш не искаше да напомня на Уилем какво вече знае. Една вечер след около седмица вечеряха, без да разговарят много, у дома, когато Джуд подхвана тихо:
— Вече не можеш дори да ме погледнеш.
Той бе вдигнал очи, беше видял бледото му уплашено лице и след като бе довлякъл стола си при Джуд, бе седнал до него и го беше погледнал.
— Извинявай — пророни. — Опасявам се, че ще изтърся някоя глупост.
— Уилем — отвърна Джуд, сетне помълча. — Според мен, ако теглим чертата, съм станал доста нормален, нали?
И Уилем бе доловил напрежението и упованието в гласа му.
— Не — отвърна той и Джуд се свъси. — Според мен, ако теглим чертата, си станал изключителен.
Най-после Джуд се усмихна.
Онази вечер обсъдиха какво да правят.
— Опасявам се, че си станал зависим от мен — подхвана и щом видя колко му е олекнало на Джуд, се наруга, че не е изяснил по-рано онова, което се канеше да каже.
После се стегна и двамата заговориха за физически неща: докъде може да стигне, какво Джуд не иска да прави.
— Можеш да правиш каквото решиш, Уилем — увери го Джуд.
— Но на теб не ти харесва — възрази той.
— Но съм ти задължен — продължи да упорства Джуд.
— Не — отсече той. — Не искам да живееш с чувството, че ми дължиш нещо — не ми го дължиш. — Известно време той мълча. — Щом не е възбуждащо за теб, значи не е възбуждащо и за мен — допълни, макар че за негов срам пак му се правеше секс с Джуд.
Вече нямаше да прави секс с него, при положение че той не искаше, но това не означаваше, че изведнъж ще спре да го желае.
— Пожертва заради мен толкова много — напомни след малко Джуд.
— Например? — попита той заинтригуван.
— Нормалността — отговори Джуд. — Да те приема обществото. Да живееш с лекота. Дори кафето. Не мога да добавя в този списък и секса.
Бяха говорили и говорили и накрая той бе успял да убеди Джуд, бе успял да го накара да посочи какво всъщност харесва. (Не беше много.)
— Но какво ще правиш ти? — попита го Джуд.
— О, мен не ме мисли — отвърна той, макар да не бе наясно какво има предвид.
— Знаеш ли, Уилем — добави Джуд, — спи с когото искаш, явно няма друг начин. Само… — поколеба се той. — Знам, че е егоистично, но не искам да научавам.
— Не е егоистично — възрази той и се пресегна през леглото към него. — Няма да го правя, никога.