По времето, когато бе получил онова писмо и го беше препратил, се чувстваше много засрамен и страшно самотен — още не беше разказал на Уилем за детството си и никога не бе споменавал пред Анди достатъчно обстоятелства, така че той да разбере какъв ужас изпитва, — после вече се видя принуден да наеме детективска агенция (но не агенцията, с която работеше „Роузън Причард“) и ѝ възложи да открие всичко, каквото успее за самия него. Разследването се проточи един месец, но накрая не се увенча с нищо категорично, най-малкото с нищо, което по категоричен начин да сочи кой е бил навремето. Чак тогава той си позволи да се поотпусне, най-сетне да повярва, че Ана е била права, да приеме, че в голямата си част миналото му е било заличено напълно, сякаш никога не е съществувало. Хората, които знаеха най-много за него, които го бяха видели с очите си и го бяха създали — брат Лука, доктор Трейлър, дори Ана, — вече бяха мъртви, а мъртъвците не могат да говорят с никого. „В безопасност си“ — напомняше си той. И все пак това не означаваше, че и досега не е предпазлив, не означаваше, че изгаря от желание снимката му да се появява по вестници и списания.
Приемаше, разбира се, че животът му с Уилем ще бъде такъв, но понякога му се искаше да е по-различно, да не е толкова сдържан, когато на всеослушание го свързват с Уилем, както не се сдържа Уилем. Ако му останеше някой свободен миг, си пускаше отново и отново клипа с речта на Уилем и пак се чувстваше леко зашеметен, както когато Харолд за пръв път го нарече свой син. Навремето си мислеше — това се случва наистина. Не съм си го съчинил. И сега същото трескаво въодушевление: наистина принадлежеше на Уилем. Уилем сам го бе оповестил.
През март, в края на сезона с наградите, двамата с Ричард бяха организирали на Грийн стрийт шумен празник в чест на Уилем. Тъкмо бяха изнесли от петия етаж голяма доставка резбовани врати и пейки от тиково дърво и Ричард бе накачил по тавана светещи гирлянди, а по стените — малки стъклени свещници със свещи в тях. Домоуправителят бе качил от ателието на Ричард две от най-големите работни маси, а той бе наел сервитьори и барман, които да ги обслужват. Поканиха всички, за които се сетиха: всичките си общи приятели, а също всички приятели на Уилем. Харолд и Джулия, Джеймс и Кари, Лорънс и Джилиан, Лайънъл и Синклер, които дойдоха от Бостън, Кит пък беше пристигнал от Лос Анджелис, Каролайна — от Юнтвил, Фейдра и Ситизън — от Париж, приятелите на Уилем Креси и Сузана — от Лондон, Мигел — от Мадрид. Той си наложи да стои прав и да се разхожда сред гостите, хора, които познаваше само от разказите на Уилем — режисьори, актьори, драматурзи, — идваха и споделяха, че слушат за него от години, че е прекрасно най-сетне да се запознаят, и макар той да се смееше, му беше и тъжно, явно е трябвало да загърби страховете и да участва по-често в живота на Уилем.
Мнозина на тържеството не се бяха виждали от години, беше много оживено, приличаше на купон от младините им, хората крещяха, за да надвикат музиката, пускана от един асистент на Ричард, диджей любител, и след няколко часа той беше толкова изтощен, че се облегна на северната стена в помещението и загледа как всички танцуват. Видя, че насред навалицата Уилем танцува с Джулия, и се усмихна, после забеляза, че Харолд стои в другия край на стаята и също ги наблюдава усмихнат. Харолд го видя и вдигна към него чашата си, той му отвърна със същото и загледа как Харолд си проправя път към мястото, където стои.
— Хубаво тържество — кресна Харолд в ухото му.
— Заслугата е главно на Ричард — отвърна той също с вик, но тъкмо да продължи, когато надуха музиката още по-силно, затова двамата с Харолд само се спогледаха, засмяха се и свиха рамене.
Известно време само стояха усмихнати и наблюдаваха как танцуващите отпред прииждат на талази и се замъгляват. Той беше уморен, болеше го, но това не бе от значение, чувстваше умората като нещо сладостно и топло, болката беше позната и очаквана, и в онези мигове той си даваше сметка, че е способен на радост, че животът му е приказка. После музиката се смени, стана замечтана и бавна и Харолд извика, че отива да си прибере Джулия от лапите на Уилем.