След три нощи отново се буди с температура, отново го приемат в болница, отново го изписват. Температурата е от възпаление около катетъра, затова го махат. Вкарват нов във вътрешната вратна вена и от това се получава издутина, която дори яката на ризата не може да скрие.
Първата нощ у дома се носи из сънищата, когато по едно време отваря очи и вижда, че Уилем не е до него в леглото, ето защо се прехвърля с усилие на инвалидната количка и излиза с нея от стаята.
Вижда Уилем, преди да го види той — седи на масата в трапезарията с лампата отгоре, с гръб към библиотеката, и гледа стаята. Пред него има чаша вода, лактите му са върху масата, брадичката му е подпряна на дланта. Той се взира в Уилем и вижда колко е изтощен, колко е стар, колко побеляла е лъскавата му коса. Познава Уилем от толкова време, гледал е лицето му толкова много пъти, че вече не е в състояние да го види с нови очи, то му е по-познато от собственото му лице. Той познава всяко изражение върху него, докато гледа интервютата му по телевизията, винаги може да каже кога Уилем се усмихва, защото наистина е развеселен, и кога само от любезност. Знае кои от зъбите му са с коронки, знае кои Кит го е накарал да изправи, след като се е разбрало, че Уилем ще стане звезда, когато се е разбрало, че няма само да играе по театрални постановки и филми на независими киностудии, но и ще има друг вид кариера, друг вид живот. Сега обаче гледа Уилем, лицето му, което още е толкова красиво, но и толкова уморено, белязано от умора, каквато е смятал, че изпитва само той, и си дава сметка, че я чувства и Уилем, че животът му, а заедно с него и животът на Уилем са се превърнали в мъка, в дълъг изтощителен низ от болести, болнични прегледи и страх, и тогава разбира какво ще направи, какво е длъжен да направи.
— Уилем — подхваща и гледа как Уилем трепва, излиза от унеса и се извръща към него.
— Джуд — казва Уилем. — Какво има? Зле ли ти е? Защо си станал от леглото?
— Ще направя операцията — оповестява той и си мисли, че двамата са като актьори на сцена, които разговарят от голямо разстояние, затова се изтиква с количката по-наблизо. — Ще я направя — повтаря и Уилем кима, сетне двамата допират чела и се разплакват. — Съжалявам — казва на Уилем, а Уилем клати глава и челото му се търка в неговото.
— Аз съжалявам — отвръща Уилем. — Съжалявам, Джуд. Ужасно съжалявам.
— Знам — мълви той и това е самата истина.
На другия ден се обажда на Анди, който изпитва облекчение, но и мълчи сякаш от уважение към него. След това нещата се развиват бързо. Те избират дата: първата, която Анди предлага, съвпада с петдесетия рожден ден на Уилем и макар те с Уилем са се разбрали да го празнуват, след като той се повъзстанови, не му се иска да го оперират точно на този ден. Затова се спират на края на август, седмицата преди Деня на труда, седмицата, когато навремето ходеха в Труро. На следващото заседание на управителния съвет той съобщава набързо за операцията, обяснява, че я прави по свое желание, че ще отсъства само една седмица, най-много десет дни, че не е нищо сериозно и всичко ще бъде наред. После съобщава и на отдела, заявява, че обикновено не би ги занимавал с това, но не иска клиентите да се притесняват, не иска да мислят, че е по-тежко, не иска по негов адрес да плъзнат слухове и мълви (макар и да знае, че е неизбежно). В кантората разказва много малко за себе си и когато го прави, забелязва, че хората застават нащрек и се навеждат напред, едва ли не вижда как наострят уши. Познава съпругите и съпрузите, приятелките и приятелите на всички, а те не са се запознавали с Уилем. Той не го е водил никога на тържествата и общите им почивки, на летните излети, които правят всяка година.
— Няма да ти бъде приятно — казва на Уилем, макар и да знае, че не е точно така: на Уилем му е приятно навсякъде. — Повярвай ми.
А Уилем все вдига рамене.
— Иска ми се да дойда — все повтаря, но той не го е водил никога.
Винаги си е казвал, че предпазва Уилем от събития, които със сигурност ще му се видят скучни, а не се е замислял, че Уилем може и да се обиди от отказа му да включи и него, че може наистина да иска да участва в живота му не само на Грийн стрийт, не само с общите им приятели. Сега го осъзнава и се изчервява.