Точно тогава Анди се връща.
— Готови ли сте, момчета? — пита, после вижда и чува Уилем. — О, Боже — мълви и идва при тях, прегръща ги. — Уилем — подхваща, — обещавам да се грижа за него така, сякаш е мой, знаеш го, нали? Знаеш, че няма да допусна да му се случи нищо.
— Знам — чуват те как най-сетне Уилем преглъща. — Знам, знам.
Накрая успяват да го успокоят, а той се извинява и си бърше очите.
— Извинявайте — казва, а той клати глава, придърпва го за ръката, така че лицето му да е до неговото, целува го за довиждане.
— Излишно е — казва му.
Пред операционната Анди свежда глава към него и го целува още веднъж, този път по бузата.
— После няма да мога да те пипам — обяснява. — Ще бъда стерилен. — Най-неочаквано и двамата се ухилват и Анди клати глава. — Не си ли вече малко стар за такива детински шеги? — пита.
— Ами ти? — пита на свой ред той. — Скоро ще навършиш шейсет.
— Никога.
После влизат в операционната и той се взира в яркобелия диск светлина отгоре.
— Здравей, Джуд — казва някой зад него и той вижда, че е анестезиологът, приятел на Анди на име Игнейшъс Мба, с когото се е запознал на един от купоните у Анди и Джейн.
— Здрасти, Игнейшъс — казва той.
— Брой ми отзад напред от десет до едно — подканя Игнейшъс и той започва, но след седем вече не може, последното, което усеща, е леко гъделичкане по пръстите на десния крак.
Три месеца по-късно. Пак е Денят на благодарността и те го празнуват на Грийн стрийт. Уилем и Ричард са сготвили и подредили, докато той е спал. Възстановявал се е по-трудно и бавно, отколкото е очаквал, и на два пъти е получавал инфекции. По едно време го хранеха със системи. Но Анди се оказа прав: бяха спасили и двете му колена. В болницата се будеше и казваше на Харолд и Джулия, казваше на Уилем, че се чувства така, сякаш на краката му е седнал слон, който се люлее назад-напред на задните си части, докато костите му станат на прах, на нещо, по-ситно и от пепел. Но те нито веднъж не му казаха, че само си въобразява, казваха му само, че медицинската сестра току-що е добавила в системата и болкоуспокояващо и че скоро ще му поолекне. Сега получава все по-рядко тези фантомни болки, но те не са изчезнали напълно. И още е много уморен, много омаломощен, затова Ричард е сложил за него на челното място на масата тапициран с морав плюш стол на колелца с облегалка и за главата — понякога Индия го използва за моделите, които ѝ позират, — така че, ако се усети изнемощял, той да си отпусне и главата.
На вечерята присъстват Ричард и Индия, Харолд и Джулия, Малкълм и Софи, Джей Би и майка му, Анди и Джейн, които са пратили децата на гости на брата на Анди в Сан Франциско. Той започва да вдига наздравица, да благодари на всички за всичко, което са му дали и са направили за него, но преди да стигне до човека, на когото му се иска да изкаже най-голяма признателност — Уилем, който седи отдясно, — усеща, че не може да продължи, затова вдига очи от листа хартия към приятелите си и вижда, че всички те са се просълзили, и спира.
Приятно му е на вечерята, той се забавлява, докато му слагат още и още от различните гозби, макар и почти да не е хапнал, но му се спи, затова накрая се сгушва на стола, затваря очи и продължава да слуша усмихнат познатия разговор, познатите гласове, огласили всичко наоколо.
По едно време Уилем забелязва, че се унася, и той го чува как става от стола.
— Е, време е звездата да напусне сцената — оповестява Уилем, после издърпва стола от масата и започва да го тика към спалнята, а той впряга последните си сили, за да отговори на всеобщия смях, на напевните гласове, с които му пожелават „лека нощ“, да надзърне иззад облегалката на стола и да се усмихне, да им махне мелодраматично във въздуха.
— Останете — извиква, докато го отвеждат от тях. — Много ви моля, останете. Останете и осигурете на Уилем приличен разговор. — Те го уверяват, че ще го направят, така де, още няма и седем, разполагат с много време. — Обичам ви — извиква им той и те му отвръщат в хор, макар че той пак различава в него отделните гласове.
На вратата на спалнята Уилем го вдига — той е отслабнал много и без протезите не прилича чак толкова на щъркел, може да го вдигне дори Джулия — и го отнася на леглото, помага му да се съблече, помага му да свали временните протези, завива го. Сипва му чаша вода, дава му хапчетата: антибиотик и шепа витамини. Той ги глътва едно по едно пред погледа на Уилем, който после сяда до него на леглото, без да го докосва, само за да е до него.
— Обещай, че ще се върнеш там и ще останеш до късно — казва той на Уилем и Уилем свива рамене.