А Джуд се засмя.
На другата седмица Уилем замина за Париж. Това бяха едни от най-трудните снимки, в които някога беше участвал, за по-трудните сцени имаше дубльор, истински балетист, но и той танцуваше и имаше дни — дни, прекарани да вдига във въздуха истински балерини, изумен колко стегнати са телата им с мускули, изопнати като въжета, — толкова изтощителни, че на вечерта нямаше сили за друго, освен да се свлече във ваната и после да стане от нея. Установи, че от няколко години подсъзнателно го влече към роли с все по-силно физическо присъствие, и не спираше да се учудва на героизма, с който тялото му посрещаше всяка задача, и да му е благодарен за това. Вече го чувстваше по-силно и докато по време на скок опъваше ръцете си назад, усещаше как въпреки болката всеки мускул оживява, как го оставя да прави каквото иска, как нищо в него не се прекършва, колко послушно е. Знаеше, че не само той изпитва това, тази признателност: когато отидеха в Кеймбридж, двамата с Харолд играеха всеки ден тенис и без да го обсъждат, беше наясно колко признателни са станали на собствените си тела, колко много означава за тях това, че се хвърлят презглава, без да се замислят, напред, за да спасят някоя топка.
В края на април Джуд му дойде на гости в Париж и макар Уилем да му бе обещал да не организира шумни празненства по случай петдесетия му рожден ден, все пак му направи вечеря, на която като изненада присъстваха не само Джей Би, Малкълм и Софи, но и Ричард, Елайджа, Роудс, Анди, Хенри Йънг Черния, Харолд и Джулия, а също Фейдра и Ситизън, които му помогнаха. На другия ден Джуд дойде да го погледа на снимачната площадка, нещо, което бе правил много рядко, само няколко пъти. Онази сутрин работеха върху сцена, в която Нуреев се опитваше да научи един млад балетист как да изпълни правилно един скок и след като му обясни за пореден път, накрая сам му показа, но в по-ранна сцена, която още не бяха заснели, но която предхождаше тази, тъкмо са му сложили диагноза ХИВ и докато скача и мърда крака като ножица, той пада и всичко наоколо притихва. Сцената завършваше с лицето му в едър план, миг, в който той трябваше да покаже, че Нуреев внезапно е осъзнал как ще умре, а после, миг по-късно, решението му да не обръща внимание на тази мисъл.
Правеха нови и нови дубли на сцената и след всеки Уилем се отдръпваше встрани, за да изчака дишането му да се нормализира отново, а през това време гримьорите и фризьорите се струпваха около него, за да попият потта по лицето и врата му — щом той бъдеше готов, всичко започваше отначало. Когато най-сетне режисьорът остана доволен, той едва си поемаше дъх, но също беше доволен.
— Съжалявам — извини се той на Джуд, когато накрая отиде при него. — Скучна работа е да правиш филми.
— Няма такова нещо, Уилем — възрази Джуд. — Беше изумително. Ти беше толкова красив. — За миг той се подвоуми. — Едва повярвах, че си ти.
Уилем хвана ръката на Джуд и я стисна между дланите си — знаеше, че Джуд няма да изтърпи по-свойско държане пред други хора. Не знаеше обаче как Джуд възприема физическо присъствие в такива големи дози. Миналата пролет Джей Би отново се бе скарал с Фредрик и се беше хванал със солиста в доста известна балетна трупа — всички бяха отишли да гледат изпълнението му. По време на соловия танц на Джосая Уилем се бе извърнал към Джуд и бе видял, че той се е понавел леко напред, че е подпрял брадичката си върху ръцете и се е вторачил толкова напрегнато в сцената, че чак се стресна, когато Уилем отпусна длан върху гърба му.
— Извинявай — бе прошепнал Уилем.
По-късно, след като си легнаха, Джуд бе притихнал и той се запита какво ли си мисли: дали е разстроен? Натъжен? Дали страда?
Но му се стори грубо да го кара да изрича на глас нещо, което той вероятно не можеше да изрази и пред самия себе си.
Когато се прибра в Ню Йорк, вече беше средата на юни и докато се излежаваха в леглото, Джуд се бе взрял в него.
— Сега имаш тяло на балетист — му каза, а на другия ден той се огледа в огледалото и си даде сметка, че Джуд е прав.
По-късно същата седмица се качиха да вечерят на покрива, който заедно с Ричард и Индия най-сетне бяха ремонтирали, Ричард и Джуд дори бяха посадили трева и плодни дръвчета и той им показа някои от нещата, които беше научил — в началото се притесняваше, но после се понесе шеметно по дъсчената площадка под аплодисментите на приятелите си и в светлината на кървавочервеното слънце, което се оттегляше за пред нощта.
— Поредният скрит талант — отбеляза после с усмивка Ричард.
— Знам — потвърди Джуд и също му се усмихна. — Дори след толкова години Уилем е пълен с изненади.