За него винаги беше откровение да наблюдава Джуд в този негов друг живот, сред хора, на които принадлежеше повече часове на ден, отколкото на Уилем. По-рано бе видял как Джуд отива към неколцина млади адвокати, които обсъждаха шумно нещо на един от телефоните си. Но щом забелязаха, че Джуд се приближава, се сръгаха един друг, замълчаха възпитано и го посрещнаха уж много сърдечно, при което Уилем се свъси, а щом Джуд ги подмина, отново се струпаха около телефона, този път по-тихо.
Когато някой отведе за трети път Джуд, той вече се чувстваше достатъчно уверено, за да се представи на групичката, която обикаляше с усмивка на широк кръг около него. Запозна се с висока азиатка на име Клариса, помнеше, че Джуд се е изказвал одобрително за нея.
— Чувал съм страхотни неща за вас — каза и от облекчение Клариса грейна в усмивка.
— Наистина ли Джуд ви е говорил за мен? — попита тя.
Срещна и съдружник, не се сети как се казва, но той му обясни, че „Черен живак 3081“ е първият филм, забранен за непълнолетни, който е гледал, и Уилем се почувства ужасно стар. Запозна се и с още един от колегите в отдела на Джуд, който сподели, че в Юридическия факултет е карал два курса при Харолд, и попита какъв е той всъщност в живота. Запозна се и с децата на секретарките на Джуд, със сина на Санджай и с десетки други хора, за някои беше чувал, но за повечето — не.
Беше горещо и безветрено, слънцето грееше ослепително и макар че цял следобед той се налива с какво ли не: с лимонада, вода, просеко, изстуден чай, пикникът премина толкова шумно, че когато след два часа си тръгнаха, и двамата не бяха успели да хапнат нищо, затова спряха на един фермерски щанд и си купиха царевица, която да опекат на скарата заедно с тиквичките и доматите от градината им върху покрива на сградата.
— Днес научих много за теб — заяви той на Джуд, докато вечеряха под тъмносиньото небе. — Научих, че почти всички в кантората са ужасени от теб и си въобразяват, че ако ми се подмажат, ще ти кажа някоя и друга добра дума за тях. Научих и че съм дори по-стар, отколкото си мислех. Научих и че си прав: наистина работиш със смотаняци.
Сега вече Джуд, който допреди малко се усмихваше, се засмя.
— Видя ли? — попита. — Казвах ли ти аз, Уилем!
— Но си прекарах чудесно — продължи той. — Честна дума. Искам да дойда пак. Но мисля, че следващия път трябва да поканим и Джей Би, тогава вече ще шашнем колектива на „Роузън Причард“.
Оттогава бяха минали близо два месеца, през които той стоеше почти през цялото време в Къщата Фенер. Бе помолил Джуд да му направи ранен подарък за рождения ден, като до края на лятото не ходи на работа в събота, и Джуд се съгласи: всеки петък идва с колата в къщата, всеки понеделник сутринта се връща в града. Тъй като Джуд взима автомобила за през седмицата, той е взел — на шега, но и защото му е приятно да го управлява — кабриолет с възмутителен цвят, който Джуд определи „като на червен фенер“. В делнични дни той чете, готви и спи, през есента го чака много работа, ала сега знае, че ще бъде готов за нея, толкова спокоен и удовлетворен се чувства.
В универсалния магазин пълни два хартиени плика с лимони, единия с обикновени, другия със зелени, купува още газирана вода и отива с колата на железопътната гара и чака — отпуснал е глава назад върху облегалката и е затворил очи, когато чува, че Малкълм го вика, и изправя гръб.
— Джей Би не дойде — оповестява подразнен Малкълм, докато Уилем целува него и Софи за добре дошли. — Днес сутринта двамата с Фредрик са скъсали, ама не е много сигурно. Може и да не са скъсали, понеже обеща да се появи утре. Така и не разбрах какво става.
Той простенва.
— Ще му звънна от къщата — казва. — Здравей, Соф. Обядвали ли сте, хора? Веднага щом се приберем, започваме да готвим.
Не били обядвали, затова той се обажда на Джуд да му каже да сложи водата за спагетите, Джуд обаче вече го е направил.
— Взех зелени лимони — допълва той. — И Джей Би ще дойде чак утре, някакви проблеми с Фредрик, Малкълм не е разбрал какви. Искаш ли да му се обадиш и да изясниш какво става?
Товари саковете на приятелите си на задната седалка, а докато се качва в колата, Малкълм не сваля очи от багажника.
— Интересен цвят — подмята.
— Благодаря — отвръща той. — Казва се „като на червен фенер“.
— Наистина ли?
Малкълм упорства в лековерието си и той се усмихва.
— Да — потвърждава. — Готови ли сте, хора?
Докато шофира, си говорят, че не са се виждали отдавна, че Софи и Малкълм се радвали много, задето са се прибрали, за пълния провал на Малкълм на шофьорските курсове, за времето, което е направо страхотно, и как всичко наоколо ухае сладостно на сено. „Най-хубавото лято“ — мисли си той отново.