— Е, Джей Би, знаеш какво означава това, нали? — бе попитал Уилем и бе показал двете картини: „Уилем и момичето“ и „Уилем и Джуд, Лиспенард стрийт II“, от първата изложба на Джей Би, окачени една до друга във всекидневната им. — Веднага след закриването на изложбата всички тези платна отиват право в „Кристис“.
Всички се бяха засмели, най-гръмогласно Джей Би, горд и щастлив, явно му беше олекнало.
В изложбата в „Уитни“ ще бъдат включени не само дотогава непоказвани творби, но и тези картини, както и „Уилем, Лондон, 8 октомври, 9:08 часът“ от „Секунди, минути, часове, дни“, която той беше откупил, „Джуд, Ню Йорк, 14 октомври, 7:02 часът“, която пък бе откупил Уилем, а също картините, които притежаваха от сериите „Всички, които някога съм познавал“, „Наръчник на нарциса по омраза към самия себе си“ и „Кряк и Квак“, всички рисунки, платна и скици на Джей Би, които той им беше дал и които те пазеха — някои още от колежа.
По същото време ще се състои и изложба с нови творби на Джей Би в галерията му и преди три седмици той беше отишъл да ги види в ателието му в Грийнпойнт. Серията е озаглавена „Златна сватба“ и проследява живота на родителите на Джей Би и от времето, преди той да се роди, и във въображаемо бъдеще, когато те остаряват заедно. Всъщност майката на Джей Би още е жива, както и лелите му, в тези картини обаче е жив и бащата на Джей Би, който е починал на трийсет и шест години. Серията се състои само от шестнайсет платна, повечето по-малки като размерите от предишните творби на Джей Би, и докато той върви из ателието му и разглежда тези сцени от въображаемия домашен бит — шейсетгодишния му баща, който чисти семената на ябълка, докато майка му прави сандвич, седемдесетгодишния му баща, който седи на канапето и чете вестник, докато в дъното се виждат краката на майка му, която слиза по стълбище, — неволно вижда какъв е бил и е могъл да бъда и неговият живот. Най-много му липсваха именно тези сцени от живота му с Уилем, промеждутъчните мигове, които лесно се забравят и в които сякаш не се случва нищо, но чиято липса се превъзмогва най-трудно.
Сред портретите имаше и натюрморти с вещи, очертали съвместния живот на родителите на Джей Би: две възглавници върху легло, и двете с леки вдлъбнатини, сякаш някой е плъзнал лъжица по купчина бита сметана, две чаши за кафе, едната със следи от розово червило по ръба, картина със снимка на Джей Би като юноша заедно с баща си, единствената от тези картини, на която се появяваше и Джей Би. И докато гледаше тези изображения, той за пореден път се изуми колко съвършена е представата на Джей Би за съвместния живот, за неговия живот, как всичко в апартамента му — анцугът на Уилем, който още висеше отстрани на коша с дрехите за пране, четката за зъби на Уилем, която още чакаше в чашата на мивката в банята, часовникът на Уилем с пукнат по време на катастрофата циферблат, който и досега си лежи недокоснат на нощното му шкафче — се е превърнало в тотем, в руни, които може да разчете единствен той. Нощното шкафче на Уилем в Къщата Фенер непреднамерено се е превърнало в нещо като светилище в негова прослава: там беше чашата, от която Уилем е пил за последно, очилата с черни рамки, които е започнал да носи наскоро, книгата, която е чел и която и досега лежеше разтворена и захлупена на мястото, докъдето е стигнал.
— Ох, Джей Би — беше въздъхнал той и бе понечил да каже още нещо, но не бе намерил сили.
Джей Би обаче пак му благодари. Сега не общуваха много, както преди, и той не знаеше дали Джей Би е станал такъв, или просто се държи така в негово присъствие.
Сега той чука на входната врата в галерията, отваря му един от асистентите на Джей Би в ателието, който го чака и му обяснява, че Джей Би наглеждал как редят картините на последния етаж, но му препоръчвал да тръгне от шестия етаж и да върви нагоре, докато двамата се срещнат, и той постъпва именно така.
Галериите на този етаж са посветени на ранното творчество на Джей Би, включително на детските и младежките му неща, върху цяла стена са наредени сложени в рамки детски рисунки на Джей Би, включително едно контролно по математика с портрети вероятно на негови съученици, които той е рисувал с молив: осем-деветгодишни деца, които са се надвесили над чиновете, ядат вафли, хранят птиците. Джей Би не си беше дал труда да реши поне една от задачите и в горния край на страницата се мъдреха „слаб 2“, написано с яркочервен химикал, и до него думите: „Скъпа г-жо Марион — виждате какъв е проблемът тук. Елате, моля, да се видим. Искрено ваша Джейми Грийнбърг. П. П. Синът ви е невероятен талант“. Докато го гледа, той се усмихва — за пръв път от много време. На поставка в средата на помещението е сложен прозрачен куб с няколко предмета от „Делници“, включително четката за коса с косми по нея, която Джей Би така и не му е върнал навремето, и докато ги гледа, той се усмихва отново и си спомня как в почивните дни са обикаляли да търсят отрязана коса.