По-нататък етажът е посветен на изображения от „Момчетата“ и той върви през залите и разглежда портретите на Малкълм, на самия себе си, на Уилем. Ето ги двамата в стаята на Лиспенард стрийт, седят на еднаквите легла и гледат към фотоапарата на Джей Би, Уилем се подсмихва, ето ги отново на масичката, той пише служебно писмо, а Уилем чете книга. Ето ги на купон. Ето ги тук на друг купон. Ето го него заедно с Фейдра, тук пък Уилем е заедно с Ричард. Ето го Малкълм със сестра си, Малкълм с майка си и баща си. Ето го „Джуд с цигара“, а също „Джуд след боледуване“. Ето цяла стена със скици с молив и туш на тези сцени, скици с техните портрети. Ето ги фотографиите, вдъхновили платната. Ето я и неговата снимка, по която е рисуван „Джуд с цигара“, ето го и него: изражението на лицето му, смъкнатите рамене — непознат за него човек, кого в същото време той разпознава на мига.
По стълбището между етажите са подредени „междинни“ творби, рисунки с молив и малки платна, етюди и експерименти, които Джей Би е правил между произведенията. Той вижда портрета си, който Джей Би е нарисувал за Харолд и Джулия при осиновяването, вижда рисунки, на които пак е той и които са правени в Труро, а също рисунки с Харолд и Джулия в Кеймбридж. Ето ги четиримата, ето ги лелите, майката и бабата на Джей Би, ето ги Вожда и госпожа Ървин, ето я Флора, ето го и Ричард, ето ги Али, Хенри Йънговците, Фейдра.
На следващия етаж: „Всички които някога съм познавал всички които някога съм обичал всички които някога съм мразил всички които някога съм чукал“, „Секунди, минути, часове, дни“. Отзад, наоколо сноват сътрудници на галерията, които се суетят и донаместват за последно с ръце в бели ръкавици картините, отдръпват се и оглеждат стените. Той отново излиза на стълбището. И отново вдига поглед, за да види — отново и отново — рисунки с лицето си, как стои прав, как седи в инвалидната количка, заедно с Уилем, сам. Има и творби, които Джей Би е рисувал, докато не си говореха, след като той изостави Джей Би. Има рисунки и на други хора, но повечето са с него: с него и с Джаксън. Отново и отново Джаксън и той, шахматна дъска с двамата. Неговите портрети са тъжни, бледи, рисувани с молив, с молив и туш, акварели. Докато портретите на Джаксън са с акрилни бои, с плътни черти, по-свободни и гневни. Има един негов портрет, който е съвсем малък, с размерите на пощенска картичка, и когато се взира по-отблизо, той вижда, че отгоре пише нещо, което после е изтрито: „Скъпи Джуд — разчита той, — моля те…“. След това обаче няма нищо. Той се обръща задъхан и вижда акварел с камелиите, които Джей Би му е пратил в болницата след опита му за самоубийство.
Следващият етаж: „Наръчник на нарциса по омраза към самия себе си“. Това бе най-неуспешната като продажби изложба на Джей Би и той разбира защо — докато гледаш тези творби, натрапчивия им гняв и омраза към самия себе си, изпитваш страхопочитание, но и изпадаш в непосилен смут. „Чернилката“, ето как бе озаглавено едно от платната. „Палячото“, „Мързеланкото“, „Момчето за всичко“. На всички картини Джей Би — с лъскава тъмна кожа, с пожълтели очи — танцува ококорен, крещи или се кикоти с оголени ужасни огромни венци с цвят на розова риба, а на фона, от мрака в кафеникавосиви отсенки, като при Гоя, изникват Джаксън и приятелите му, които подвикват и му ръкопляскат, сочат го и се смеят. Последната картина от поредицата е озаглавена „Дори маймуните изпадат в тъга“ и на нея Джей Би — с червен фес и възтясна червена куртка с еполети, без панталон — подскача на един крак в някакъв празен склад. Той остава по-дълго на този етаж, взира се в картините, премигва с буца, заседнала на гърлото; после за последно се насочва към стълбището.
После се качва на последния етаж, и тук има доста народ и известно време той стои отстрани и гледа как Джей Би разговаря с уредниците и галериста си, как се смее и ръкомаха. В залите тук са подредени главно платна от „Квак и Кряк“ и той тръгва от картина на картина, но не толкова за да ги разгледа, а да си спомни какво е изживял, когато ги е видял за пръв път в ателието на Джей Би, когато близостта с Уилем още беше нещо ново и той имаше чувството, че му растат нови части на тялото — второ сърце, втори мозък, които да вместят този излишък от чувства, чудото на живота му.
Взира се в една от картините, когато Джей Би най-после го забелязва и идва при него — той го притиска до себе си и го поздравява.