Тогава зърна проблясъка на лъскава стомана и изтръпна, мъжете бяха до един въоръжени. Някои носеха просто дървени палки, отпуснати покрай краката им, други — тежки железни инструменти. Водачът им имаше стар меч. Той почука на портите и те се отвориха незабавно, сякаш някой отвътре беше очаквал почукването. Мъжете нахлуха в двора.
Зад гърба ѝ се чу вик и Савин се извърна рязко към вратата, тогава чу още викове, по-силни. Някаква тупурдия навън, чу я въпреки шума на машините. Тя пропълзя до вратата и постави ръка на едно от резетата. Искаше да я отвори и същевременно умираше от страх при мисълта какво ще види.
— Назад! — Чу Валимир да крещи, когато най-после събра смелост и я открехна. — Назад, проклети да сте!
Работниците бяха оставили работата си и се бяха скупчили в единия край на халето. Плътна тълпа, гневни лица, стиснати в юмруци камъни и железни пръти. Савин зяпна с широко отворена уста.
Охраната на Валимир беше сформирала полумесец пред стълбите към кабинета и даваше отчаян отпор, но бяха превъзхождани по брой двайсет към едно. Ужасените очи на Савин прескачаха от лице на лице в тълпата. Необуздана, излязла от контрол сган. Валимир стоеше с лице срещу тях на балкона. Тилът му беше почервенял, докато крещеше:
— Отстъпете незабавно!
Един мъж в лекьосан елек, чиито ръце изглеждаха като направени от старо корабно въже, посочи към него с дървения кол в ръката си:
— Ти отстъпи, дърт шибаняк!
Откъм тълпата полетяха неща — камъни, инструменти, части от машини — и зачаткаха по стените на кабинета и броните на охраната.
Нещо събори шапката на Валимир и той се свлече до парапета, поставил длан върху окървавената си глава. До вратата се пръсна бутилка и Савин я затръшна, залости я с дебелата греда и отстъпи заднешком към средата на кабинета. Беше очаквала грозни сцени на излизане, изкрещени обиди, възмутени мъже, завличани насила към килии, докато тя се отправя с елегантна походка обратно към луксозния си живот. Но как да знае, че ще се стигне до това? Въоръжен бунт!
Чуваше учестения си дъх. Паниката на преследвано по време на лов животно. Разтрепераните ѝ пръсти сякаш от само себе си изтеглиха острието от ножницата, ама че глупост. Но не е ли това, което прави човек, когато животът му е в опасност? Животът ѝ в опасност ли е? Шумът отвън се усили, идваше от по-близо. През монотонното бучене на машините тя чу крясъци, ругатни, рев, звън на стомана. Някой започна да пищи пронизително и писъкът сякаш нямаше край.
Усети, че ѝ се пикае, ужасно. Дръжката на острието беше хлъзгава от пот. Очите ѝ се стрелнаха към прозореца — имаше дебела решетка от външната страна. Към мебелите. Нямаше къде да се скрие, не и ако искаше да не я открият на мига. Погледна към пода… разхлабената дъска.
Хвърли се на колене и зарови пръсти в пролуката. Лакираните ѝ нокти изглеждаха абсурдно, докато дърпаше дъската. Стисна зъби и успя да пъхне върховете на пръстите си под нея. Не обърна внимание на забилите се в тях трески, напъха върха на кинжала в пролуката, започна да налага с юмрук дръжката, за да го натика още по-навътре.
Пред вратата се чу шум и Савин извърна рязко глава.
— Отвори вратата, миличка. — Гласът беше мазен, угоднически, но пълен със заплаха. Гласът на касапин, прикоткващ прасенцето да влезе в ограждението за клане. — Отвори вратата и няма да сме груби с теб. Накараш ли ни да я разбиваме, после ще разбием нещо по тебе. — Чу се грубиянски смях, последван от здрав удар по вратата, който накара гредата да изтрака, а Савин да подскочи от изненада.
Тя задърпа дръжката на кинжала като лост, напрегна всички сили, ръцете ѝ трепереха от напрежение. Гвоздеите изскърцаха жално и изведнъж Савин полетя назад и се просна по гръб на пода. Изкривеното острие изтрополи върху прашните дъски до нея.
Хвърли се към отворилата се в пода дупка. Между напречните греди съзря прашни сандъци. Достатъчно широка ли беше дупката, за да се промуши? Зачопли трескаво по копчетата на жакета, разранените ѝ пръсти оставиха кървави петна по плата, преди да го разтворят рязко. Разкопча сребърната катарама на прекрасния колан, свали го и го захвърли настрани. Грабна кинжала и го пусна в дупката. Шумът на машините заглуши издрънчаването му на пода на халето отдолу. Нямаше време за подготовка. Нямаше време за колебание. Прехвърли крака през ръба и започна да се спуска надолу. Осъзнаваше, че това не подхожда на една изискана дама, но не се сещаше за начин за бягство от тълпа убийци, който да подхожда.
— Ще броя до пет, кучко! — Гласът на мъжа пред вратата беше кипнал от ярост. — До пет, после влизаме!