— Какъв ден! — изкрещя онова кривогледо копеле. Моли тъй и не можеше да му запомни името. Нищожното копеленце, така го помнеше. От типа, дето наднича през прозореца и все се оглежда какво да отмъкне.
— Свободни сме, бе, мамка му! — врещеше като побъркан той.
Моли искаше да е свободна. Кой не иска? На теория. Красиви мечти, тичаш на воля с разпусната коса из цветни поляни и никакви грижи. Но никакви пари? Беше опитала, болеше, както не можеш да си представиш. Така стана курва. Никой не я принуди насила, не. Но изборът между курвалъка и глада избор ли е?
Разбиха вратите на пивницата и извлачиха за краката навън господата клиенти. Накараха ги да танцуват пред горящата банка за радост на тълпата, както ги бяха сварили — кой облечен, кой не. Един пълен господин тътрузеше крака из нахвърляната по земята хартия, беше още с шапка на главата, но със смъкнати до земята панталони. Друг, адвокат май беше, оня, дето бръщолевеше надлъж и шир за благотворителност и винаги покриваше лицето си, докато му лапат оная работа, сега беше чисто гол, а резките от камшик по косматия му гръб лъщяха на светлината от огньовете.
Трябваше да признае, че ѝ беше приятно донякъде за разнообразие да гледа редовните клиенти да танцуват. Колкото до банката, въобще не ѝ дремеше дали ще стане на пепел. Но тревогата за това кой ще поправи разбитата ѝ врата, си оставаше. А след нея идваше друга, още по-силна, след като изгоряха редовните, утре кой щеше да плаща за всичко?
— Голямата промяна! — Кривогледият хвана Моли за ръката и я стисна до болка, взе да я дърпа, почти я събори на земята. Странно, заговореха ли за свобода мъжете, тя никога не включваше жените. — Какъв ден, а? — изкрещя той в лицето ѝ и я лъхна лошият му дъх.
— Ъхъ — отвърна тя и с усмивка на уста отскубна ръката си от пръстите му. — Голямата промяна.
Голяма, но дали към по-добро? Това я тревожеше. Може пък утре да се събудеше и светът да се е върнал към нормалното. И някой да е оправил ключалката на вратата ѝ. Съмняваше се, много се съмняваше. Но какво можеше да направи, освен да се усмихва и да се надява? В това поне имаше опит.
Видя, че Спаркс я гледаше. Прецени, че трябва да направи нещо, да докаже, че е една от тях. Голият адвокат залиташе покрай нея и тя протегна крак и го спъна. Той се изтърколи в прахоляка, а тя го посочи с пръст и избухна в престорен смях.
Това определено не ѝ харесваше, но изборът между да те наранят и ти да нараниш, избор ли е? Достатъчно дълго беше седяла на долния, на скапания край на люлката.
— Ставай, свиньо! — кресна някой.
Рандок се надигна, залитайки. Притискаше ръка към корема си, протягаше другата умолително напред, като гледаше да не спира да танцува. Не го биваше много в танците. Дори и с дрехи на гърба. А сега беше изтощен, потеше се като прасе, въпреки че беше чисто гол. Стомахът му пак се обаждаше, открай време страдаше от киселини и сега гърлото му направо изгаряше. Но стомахът в момента бе най-малкият му проблем.
Това момиче, Моли, май го спъна. Да, а сега сочеше с пръст и се заливаше от смях. Наистина не разбираше какво става. Та той ѝ беше помагал, и то многократно. С пари, от душа и сърце. Затова продължаваше да идва тук. Да помага на горките момичета, принудени от тежките времена да се обърнат към живот на разврат и поквара. И ако бяха склонни да се отплащат по този така естествен начин, кой е той да откаже, не, няма да ги принизи дотолкова, че да откаже. Той е съвестен и справедлив човек. А ето как му се отплащаха неблагодарните кучки. Шибани, долни курви до една!
Залитна покрай купчината хартия, която бяха натрупали около злощастника в евтин костюм. Бяха го вързали на кол, както правеха фанатиците в Дивия юг с неверниците. Може би в тази готова да лумне купчина имаше и някои от старите дела на Рандок. Какво прахосничество. Какво безумие! Беше посветил живота си на правото. Още един пример за щедрата му, благотворителна натура. Колко пот бе пролял за благото на клиентите си. Беше толкова усърден! Обърнеш ли се към Рандок, в добри ръце си! Беше изградил репутация. И процъфтяваща кантора — „Залев, Рандок и Крън“. Е, Залев умря преди няколко години, треската го отнесе посред зима, Крън в последно време все отсъстваше по работа, отдаде се на патенти, но проклет да е, ако тръгне да сменя цялата табела заради това. Много пари имаше тия дни в патентите.
С хартия и мастило можеш да преместиш планина, както обичаше да казва, ако се посветиш изцяло и имаш нужните връзки в съда. Нищо не е по-силно от закона. Само дето сега огънят изглеждаше по-буен. Без силата, с която да го наложиш, законът е вятър работа. Покривът на банката се срути навътре и прозорците избълваха пламъци, дим и искри. „Никога не се заяждай с «Валинт и Балк»“, му каза Залев в деня, в който започна работа като адвокат. Никога. О, небеса, ако те с толкова пари, тайни и власт горят с такава лекота, има ли някой в безопасност на този свят? Пожарът вече пълзеше към тясната постройка, в която се намираше неговият кабинет.