— Назад! — изсъска Савин и протегна ръка. Вероятно имаше шанс да постигне някакъв успех, ако ръката ѝ не трепереше толкова.
— Жена — отбеляза кривогледият и се нахили.
Онзи с шапката я изгледа подозрително, пъхнала една ръка под палтото.
— Какво криеш там?
— Не е твоя работа — отвърна Савин с обичайния си непринудено уверен тон. Звучиш ли, сякаш държиш нещата под контрол, работата е наполовина свършена. Гласът ѝ беше достатъчно прегракнал, но за беда, акцентът ѝ я предаде.
Кривогледият се ухили:
— Оо, не просто жена. Истинска дама. — Той плесна леко сопата в длан, опипа гвоздея на края. — В беда ли си изпаднала?
— На много дами им се случи същото днес — продължи онзи с шапката и пристъпи напред.
Савин отстъпи заднешком и приклекна леко на единия си крак. Погледът ѝ зашари по двамата мъже.
— Предупреждавам ви…
В този момент забеляза, че кривогледият се беше умислил.
— Ей, да не би да е тя?
— Тя? Коя тя?
— Савин дан…
— Млъквай! — кресна Савин. Очите ѝ се облещиха. Без дори да го осъзнава, беше наръгала мъжа в гърдите с дългия си кинжал. Удар като по учебник. Бремър дан Горст щеше да се гордее с нея.
— Мамка му — промълви мъжът с шапката и облещил очи, отстъпи крачка назад.
Кривогледият се изкашля задавено, изпусна сопата и заопипва потъналото в гърдите му острие. Опитваше се да каже нещо, но не му стигаше дъх.
Савин изтегли острието и то поряза дълбоко ръката на мъжа на излизане. От дупката потече кръв, тъмното петно на дрехата му се разшири.
Онзи с шапката се обърна да побегне. Савин се хвърли напред и го посече през задната страна на бедрата. Не беше хванала добре дръжката, удари го с плоската страна на острието. Но макар и лош — нямаше дори резка по грубите панталони — ударът ѝ се оказа достатъчен да го накара да стъпи накриво. Мъжът се спъна и се просна по очи в канавката.
— Моля те! — проскимтя жално той, надигна се на длани и извърна глава през рамо. Изглеждаше толкова изплашен, колкото и Савин допреди малко. — Моля те!
Той изхълца тихо, когато острието потъна между ребрата му, изви гръб, потрепери, после се свлече с изкривено в агонизираща гримаса лице. Савин коленичи над него, задърпа острието, но то се беше заклещило. Мъжът продължаваше да се суче и да пъшка. Тя чу викове по улицата. Ехото от забързани стъпки.
Савин заряза острието в тялото на мъжа и хукна с всички сили. Успя да погледне през рамо. Силуети в тъмното, огромни, криви и замъглени. Подвикваха, смееха се. Все едно бяха на лов. Отпред изникна изневиделица огромно чудовище с безброй ръце и крака и Савин закова на място пред него. Барикада. Преграждаше цялата улица. Не ръце и крака, а краката на писалища, столове и дебели дървени греди. На барикадата стоеше мъж. Огромен мъж, почти никакъв врат и късо подстригана коса. Лицето му беше в сянка, виждаха се само лъсналите в оранжево от светлините на огън стъкла на очила. Бяха от новите, с тънки метални рамки. Тези изглеждаха миниатюрни на масивното му, брадясало лице.
— Помогни ми! — Савин протегна нагоре омазана в кръв длан. Гласът ѝ беше изтънял, отчаян. — Умолявам те!
Ръката му стисна в здрава хватка китката ѝ и за момент тя се замисли дали току-що не бе направила най-голямата грешка в живота си.
Той я вдигна с лекота до себе си. Савин видя приближаващите, подскачащи светлинки на факли. Беше останала без дъх, не можеше да помръдне от изтощение и просто се свлече зад едно счупено шкафче с отворени чекмеджета и се хвана за крака на стола до него.
Преследвачите ѝ забавиха ход, после спряха пред барикадата. Бяха шестима, запъхтени от бягането, със сопи и факли в ръце, а начело бе високият мъж от площада. Той излезе наперено напред, килнал закачливо на една страна цилиндъра на главата си.
— Достатъчно, остани там — избоботи басово едрият мъж от барикадата. Говореше бавно, сдържано. Как е възможно човек да звучи толкова спокойно в такава обстановка? Възможно ли е човек някога да е отново спокоен?
— Хубава стена сте си вдигнали — отбеляза подигравателно мъжът с цилиндъра. Нашареното му от белези от шарка лице беше покрито с капчици пот, а очите му, широко ококорените му очи блестяха с цветовете на пламъка на вдигнатата в ръката му факла.