Дотук двамата се бяха сработили просто чудесно. Форест допринасяше с опит, трезва преценка, човешка топлота, военна дисциплина, кураж, лицеви белези и не на последно място — великолепен мустак. Орсо допринасяше с кралски блясък, с… Ами лицевото му окосмяване беше под всякаква критика, нямаше видими белези, така че май кралският блясък беше всичко от негова страна. Може пък така да го нарекат един ден историците. Бляскавият крал. Изсмя се тихо под нос. Предположи, че и по-лоши имена можеха да измислят за него хората. В интерес на истината, вече бяха започнали работа по въпроса.
— Работата на един крал не е да върши всичко добре. — Орсо не сдържа гримасата си. Не само че го каза на стириянски пред стотици мъже, прекарали последните десет години в битки, изгубени битки, със стириянци, но го каза и умишлено силно, че да бъде чуто от всички. Съвсем беше забравил, че майка му присъстваше на събитието. Седеше на сгъваем стол под преносим навес от лилава коприна, заобиколена от грижливо аранжирани по тревата около нея придворни дами, същински диамант в корона. — А да се заобиколи с хора, които да я вършат добре от негово име.
— Звучиш почти впечатлена, майко — отвърна Орсо също на стириянски, но поне се постара да говори тихо. — Не мислех, че гласът ти е способен на такъв регистър.
— Глупости, Орсо. Чувал си ме да изразявам възторга си от време на време. От други хора, разбира се.
— Самата истина — въздъхна той.
— Честно казано, не си направил нищо, което да е в състояние да ме впечатли от момента, в който спря да сучеш.
Орсо въздъхна отново, още по-тежко от преди:
— Отново си права.
— Един бъдещ крал няма място на бойното поле.
— Всички с „Велики“ в името си са били воини, нали? Харод, Касамир, Арнолт…
Кралицата отмина великите имена с пренебрежително махване с ръка.
— Безсъмнено простолюдието се превъзнася по покорителите, но не те, а кралете, които наблягат на съвкуплението, поставят начало на велики династии.
— Прекарах години в съвкупление. И това не те впечатли особено.
— Въпросът е с кого се съвкупляваш, Орсо, много добре знаеш това. Честно казано, предпочитам да се беше оженил. — Тя се облегна и го изгледа изпитателно, като не спираше да почуква по подлакътника на стола си с един безупречно оформен нокът. — Но щом си решил междувременно да си играеш на войници, признавам… — тя позволи едно ъгълче на устните ѝ да се повдигне едва-едва — впечатлена съм.
Повтаряше си от години насам, че не го е грижа за мнението на майка му. Удовлетворението, което го обля като топла вълна от глава до пети, разкри това като една от многото му лъжи.
— Предполагам, човек рано или късно пораства — каза той и се обърна, за да не го види как се изчервява.
Кралицата се изправи и сгъваемият ѝ стол бе моментално затворен и отнесен от един от множеството ѝ прислужници, облечен в ливрея.
— Може тогава да помогнеш на баща ти да направи същото. — Тя се обърна към двореца, придворните ѝ дами се подредиха и оформиха инкрустацията от скъпоценни камъни върху корона, оставяйки нея начело като диамантения връх.
— Нейно Величество изглеждаше почти… доволна — отбеляза Тъни, свали знамето на Касамир и започна умело да го навива. Каквото искаш, говори за този човек — и хората често го правеха — но той разбираше от навиването на знамена. — Не знам как го постигна, но нещо ми подсказва, че това може да мине за истински подвиг от твоя страна.
Орсо повдигна многозначително вежди:
— Тя предпочита да се бях оженил, както изглежда.
— Може да се ожениш за полковник Форест — каза Тъни. — Забелязвам, че истинската любов е готова да разцъфти между вас двамата.
— Човек може да свърши и много по-зле. Форест е опитен, дисциплиниран, надежден, значително по-интелигентен от мен и въпреки това се допитва до мен за абсолютно всичко. Като оставим настрана липсата на путка, притежава всички необходими на една булка качества.
Тъни извърна поглед към Форест, който в това време, зачервил лице, крещеше заповеди на войската.
— Тая негова проклета шапка определено прилича на путка.
Орсо сподави напушилия го смях. В интерес на истината, приличаше малко.
— Мери си приказките, ефрейтор. Да не взема да те повиша в звание.
— Само това не. — Бяха му предлагали многократно да го произведат в главен старшина, но той категорично отказваше. Някои хора са като водата. Колкото и високо да ги издигнеш, винаги се стичаха до естественото си ниво. Той примижа срещу яркото слънце. — Надявам се да си взел топли дрехи, Ваше Височество. Трудно е да си го представи човек в тази жега, но в Севера става доста студено.