— С това е известен все пак.
Покрай прислужниците на кралицата, които усърдно разглобяваха копринения заслон, се зададе рицар вестител.
— Ваше Височество — избоботи той напълно ненужно силно и удари пети. — Негово Величество иска да ви види незабавно!
— В двореца?
— В Палатата на въпросите, в компанията на архилектор Глокта.
Орсо направи недоволна физиономия:
— Ама не виждат ли, че ме чака воденето на армия към подвизи и слава? — Замисли се за момент. — Че съм зает с това да гледам как полковник Форест води армията ни към подвизи и слава?
Тъни се наведе и прошепна в ухото му:
— Накара подвизите и славата да чакат има-няма двайсет години. Мисля, че един час повече няма да е от голямо значение.
— Най-после! — отсече кралят, когато видя Орсо да влиза през вратата. Очевидно не беше в обичайното си добро настроение.
Негово Високопреосвещенство седеше в специалния си стол на колела зад писалището си с преметнато през коленете му одеяло въпреки жегата и изглеждаше по-мрачен, блед и изпит от обикновено, което само по себе си беше сериозно постижение. Орсо беше виждал веднъж тридневен чумав труп с повече руменина по бузите. Зад Глокта стоеше може би единственият по-грозен мъж в целия Съюз — заместникът му, началник Пайк, със съсипано от огромен белег изгоряло лице. Изражението на лицето на Пайк бе както винаги неразгадаемо, но като цяло атмосферата не беше от най-обнадеждаващите.
По стар навик Орсо опита да разведри обстановката с шега:
— Чака ме доста натоварен ден, татко. Ако искаше да ми кажеш довиждане, можеше просто да дойдеш на…
— Не тръгваш на Север — изръмжа кралят.
— Аз… какво? — По стар навик след разведряване на обстановката идваше ред на избягване на темата, но тъй като не му се отдаде възможност, Орсо го прескочи и мина направо на възмущение с право. — Татко, знаеш колко много работих за…
— Хората работят за неща през цялото време! Защо мислиш, че си по-специален?
„Защото съм принц и престолонаследник на проклетия Съюз.“ Думите почти се откъснаха от езика на Орсо, но за късмет началник Пайк го изпревари.
— Ваше Височество, избухнало е въстание във Валбек — каза тихо той, а тонът му бе по-натоварен с емоция и от лицето му.
Орсо преглътна тежко.
— Въстание? — Ама че грозна дума, ужасен избор на думи в присъствието на човек от кралско потекло. Какво му ставаше на Пайк, не можа ли да се спре на нещо по-неутрално — инцидент например? Дори безредици щеше да е по-удачен избор. И като се замисли, установи, че фактът, че Пайк използва именно тази дума в присъствието на краля, престолонаследника и архилектора, е индикация за това колко сериозно беше положението.
— Било е планирано, добре организирано и значително по размери. Както изглежда, работниците от няколко тъкачници са се вдигнали на бунт и са обезвредили надзорниците, охраната и собствениците.
— И сега тези фабрики са под техен контрол?
Лявото око на архилектора потрепери и той попи потеклата от него сълза.
— Целият град е в техни ръце, както изглежда. Възможно е също да са проникнали и в градската стража. Вероятно… дори в инквизицията.
— Издигнали са барикади — продължи Пайк, — взели са заложници и са излезли с искания.
— Майко мила. — Орсо се свлече в един стол. Валбек се беше разраснал и превърнал в най-големия и модерен производствен център на Мидърланд. „Въстание“ започваше да му звучи като евфемизъм. Та това отиваше към революция! — Как допуснахме това?
— Добър въпрос! — отсече кралят и изгледа гневно архилектора.
— В основата на всичко са Трошачите — отвърна Глокта. — И Подпалвачите.
— Тези пък кои са? — попита Орсо.
Едното слепоочие на Негово Величество заигра:
— Трошачите искат да извлекат отстъпки от мен. Подпалвачите искат да видят мен, цялата благородническа прослойка и управлението на Съюза на въжето, за да наложат нов ред, вероятно правото на огъня.
Орсо преглътна отново. Имаше чувството, че в гърлото му е заседнала буца.
— Предполагам, нямат много високо мнение и за мен.
— Мислиш, че майка ти е прекалено критична, нали? Чакай да чуеш тези копелета какво говорят за теб.
— Имаме човек под прикритие във Валбек — каза архилекторът. — Тя изпрати едно момче като вестоносец да ни предупреди, но само толкова, за действие беше прекалено късно. И оттогава… нито вест от нея. Казано накратко, нямаме никаква представа за обстановката в града.