— Хаос, предполагам — изръмжа бащата на Орсо и стисна гневно юмруци.
— Успехът на тези изменници ще окуражи други прояви на недоволство — каза Глокта. — Ще предизвика нови заговори срещу Негово Величество и поданиците му. Не ни достигат необходимите сили за поддръжка на реда. Вашата част, принц Орсо, е единствената войска, която можем да изпратим в момента.
— Аз ще ви придружа във Валбек, Ваше Височество — каза Пайк. — Ще имате пълната подкрепа на инквизицията…
Орсо замига на парцали:
— Ами Севера? Аз мислех…
— Имай милост! — Кралят избухна в нетипична за него ярост, дръпна така здраво яката си, че копчето ѝ изхвърча нанякъде, после изтри гневно потта от челото си. — Светът не се върти около теб! Дъщерята на архилектора е в средата на цялата тая каша! — Той се опомни, покашля се сконфузено. — Наред с много други, разбира се. Наред с множество други синове и дъщери…
— Чакай… какво? — Орсо едва успя да прикрие обзелия го ужас. — Дъщеря ви… Савин? — Знаеше много добре, че архилекторът няма други дъщери. Буцата в гърлото му беше станала толкова голяма, че едва успяваше да говори.
Глокта сякаш потъна в стола си.
— Била е във Валбек. На посещение в една от фабриките си. — Бледите му устни се изкривиха и оголиха оредели зъби. — Оттогава нямам вест от нея. Не знам дали е на свобода, или е нечий затворник. Не знам дали е жива, или…
— Проклети да са предателските копелета! — избухна отново кралят и стовари юмрук в дланта си. — Напът съм лично да поведа Кралската гвардия натам!
— Това би било под достойнството на един крал. — Орсо се изправи рязко и краката на стола му изскърцаха в плочите на пода. — Аз ще отида. — Савин се нуждаеше от него. — Тръгвам незабавно. — Савин се нуждаеше от него… и останалата част от Съюза също, но мамка му, Савин се нуждаеше от него! — Тъни! — изрева, отправяйки се с широка крачка към вратата. Рев ли, по-скоро ужасен писък. — Намери полковник Форест, тръгваме към Валбек незабавно!
Грозна работа
Лежеше на една страна, бузата ѝ на рамото му, двата ѝ крака обгърнали неговия, притисната до него, сгушена в него и в одеялото от другата страна.
Лео винаги беше толкова топъл, все едно имаше в леглото си голяма главня от огнището. До съвсем скоро нощите ѝ бяха мразовити, наред със седмиците глад, болка, изтощение и непрекъснат ужас, така че да полежи сега на топло и в пълна безопасност, да се унася, да се събужда, да, беше истински благодарна за това. И щеше да е идеално.
Ако можеше да му запуши устата.
— Не ми дава да правя нищо — роптаеше той. — Държи ме изкъсо като… като кутре на верижка!
— Лъв на верига — смотолеви Риккъ.
— Цяло чудо е, че вечер не ме прибира в кутия за през нощта.
Риккъ нямаше никакъв проблем с това майка му да държи главата му в кутия, стига да оставеше останалото на нея, но предположи, че той няма да иска да чуе точно това.
— Нищо не правим, само ги посръчкваме оттук-оттам — сопна се той, — мотаем се покрай снабдителните им вериги, отхапем от време на време някоя нищожна победа и дотам!
— Ъхъ — изръмжа Риккъ, галейки замислено тези чудесни ръбове на корема му в напразни надежди това да го накара да млъкне. Де тоз късмет.
— Трябва да ги почнем на сериозно. — Рамото му се стегна, когато той стисна юмруци, и бузата ѝ подскочи. — Да им дадем да разберат на копелетата!
— Не правим ли точно това? — Риккъ отвори с неохота едно око и се надигна, за да го погледне. — Тримата заедно, Скейл, Калдер и Стаур, имат повече хора от нас. Затова ги забавяме. Държим ги разделени. Държим ги в неведение. Колкото повече ги мотаем, толкова повече отслабват. — Имаше нещо тревожно във факта, че тя, момиче, което не е вадило меч, трябва да обяснява тактика на него, знаменития воин. — Изчакваме да ни се отвори възможност. Твоята възможност. — Тя отпусна отново глава и се сгуши в рамото му. — Чакаме приятелят ти принц Орсо да пристигне…
Той скочи като ужилен, изтърси главата ѝ на постелята и сега тя бе напълно и така неприятно будна.
— Ама разбира се — отвърна ехидно той, — принцът пиянде ще дотича на помощ и ще ни избави.
— Е, не той лично. — Риккъ разтри сънливи очи. — Баща ми каза, че води пет хиляди мъже със себе си.
— Пет хиляди курви по-вероятно. С толкова бил преспал, както се говори.
— На колко е той? Двайсет и пет? — Риккъ изкриви физиономия, пресмятайки наум. — Ако наистина е почнал на седемнайсет, това прави осем години чукане, значи… колко… по няколко на ден? При условие че никоя не го изкуши да повтори. И кара без почивен ден. Така де, всеки има дни, в които просто не е в настроение. Наредил ги е на опашка по коридорите на двореца, така ли? — Тя прихна развеселена. — Оная му работа ще да е сериозно изтъркана от действие.