— Добре де, може да са само четири хиляди — отвърна Лео и се начумери.
— Или по-скоро славата му изпреварва истината. — Риккъ повдигна многозначително вежда. — Чувала съм, че често се случвало при младите мъже.
— Може би принц Орсо е изключението. Може пък той да е точният човек за тази работа, ще връхлети и ще изчука северняците до смърт.
— Устройва ме, стига да си съберат багажа и да се разкарат.
Тя се опита да го накара да легне отново, но той отказа да помръдне.
— Няма да се учудя: с майка като неговата, с това стириянско извращение.
— Стириянско… какво?
Устните на Лео се изкривиха така, все едно беше заварил мъртво куче в леглото си.
— Според слуховете спяла с жени.
Риккъ така и не можеше да разбере какво му дреме на човек с кого спи друг, още повече човек, когото дори не е срещал. Колко малко проблеми трябва да имаш, за да те е грижа за нещо такова?
— Мислех, че ти от всички хора ще разбереш. Прекарваш почти всичкото си време сред мъже.
— Това пък какво общо има?
— Ами… сплотена групичка сте с приятелчетата ти, нали?
Лео се намръщи насреща ѝ, наистина не схващаше накъде бие.
— Познаваме се от години. Израснал съм с Юранд и Антоп. С Джин се запознах в Уфрит, знаеш, беше там. Братя по оръжие сме.
— И то какви, такива мъжествени, мускулести братя… — Тя стисна ръката му. — Нищо чудно, че толкова обичате да се борите.
— Добро упражнение е, освен това… — Очите му се облещиха и той издърпа ръка. — Това е отвратително!
— Мен не ме притеснява хич. — Лео винаги имаше силно мнение по всеки въпрос, но рядко подплатено с много размисъл. И тя обичаше да подронва основите му и да го гледа как се накланя заплашително. — Не се сещам за по-прекрасна гледка от изваяни мъжки тела, лъщящи от пот, със стегнати мускули, плъзгат се едно връз друго…
— Трябва ли на всяка цена да стъпкваш всичко в калта?
— На всяка цена, не. — Тя постави ръка на рамото му и го дръпна обратно в леглото. — Но тук е толкова топло и приятно.
Сгуши отново и тъкмо притваряше очи, когато той подхвана старата песен на нов глас:
— Не виня Орсо, не. — Все едно го беше грижа Орсо кой го вини и кой не. — За какво са принцовете, ако не да отмъкват славата на по-достойни от тях мъже. — Все едно най-важното на този свят беше кой ще обере славата, а не кой ще се прибере жив у дома. — Проклетата ми майка, ето кого виня, защото ще позволи това да се случи! — Сигурно и за дъжда щеше да вини майка си. — Защо не може просто да ми се довери?
— Уфф. — Риккъ се претърколи настрани и се вторачи в шляпащото платно на тавана на палатката. Очевидно любимата ѝ част от деня беше съсипана успешно. Ум не ѝ го побираше защо се е разбързал толкова да влиза в битка, която най-вероятно щеше да изгуби. Момчето имаше много положителни качества — смелост, честност, прилично чувство за хумор, добре изглеждащо лице и още по-добре оформен задник. И винаги беше толкова приятно топъл. Но въображение — никакво. Не страдаше и от ниско мнение за себе си. Може би просто не можеше да си представи, че е възможно да изгуби. Може би за него всяко забавяне бе просто умишлено хвърлено по него говно, което да го спъне по пътя му към сигурна победа.
— … о, веднъж да ме пусне от веригата, ще им дам аз да разберат…
Споменът я споходи пак, случваше се поне веднъж дневно, стоеше отново под калната козирка в реката и слушаше застаналия на пътеката отгоре Стаур Здрачния да се смее и хвали какво ще направи с нея, когато я хване. Спомни си Уфрит в пламъци, всичките добри хора в него пострадали или убити и стисна юмруци от внезапно обзелия я гняв. Никой не искаше повече от нея да види проклетото копеле мъртво, но въпреки това осъзнаваше, че трябва да са търпеливи. Дали да изчакаш каквато помощ идва, не беше дори под въпрос.
— … предполага се, че съм ѝ син, нали така, а тя ме третира като…
Риккъ изду бузи и изпръхтя шумно с устни.
— Извинявай — каза Лео посърнал, — отегчавам ли те?
— Оо, не, не, в никакъв случай. — Тя извърна очи към него. — Нищо не размеква така едно момиче като това да слуша мъжа в леглото си да говори за майка си.
Той се усмихна широко. Трябваше да му го признае, колкото и да се мусеше, бързо му минаваше. Той отметна завивката, мушна се под нея и се намести до Риккъ. Едната му ръка се плъзна през гърдите ѝ, после надолу по корема, спусна се по задника ѝ, погали нежно вътрешната страна на бедрото ѝ и тя потрепери.