Едва дочакал вратите да се затворят зад гърба на Сулфур, Калдер стовари юмрук по масата:
— Шибаните мътни да го вземат! — Той изгледа гневно сина си, който продължаваше да се перчи за радост на краля. — От ден на ден става все по-лош, а брат ми само го нахъсва още повече! Не ти ли казах да го направляваш по правия път?
— И най-опитният пастир има предел, когато си има работа с опърничав овен, главатар. — Детелината разпери безпомощно ръце.
— Овен ли? Както е тръгнало, ще свърши като шилешко! Какво беше казал Столикус? „Не се страхувай от врага, но го уважавай.“ Тази жена, Брок, в никакъв случай не е глупачка, а Кучето със сигурност не е страхливец.
— Предполагам, изчакват удобна възможност — въздъхна Детелината. — Рано или късно ще ни заложат капан.
— И както е тръгнало, тия двама празноглавци ще налетят право в него. — Калдер изгледа навъсено сина си. — Как е възможно нищо да не е взел от мен?
— Не е видял никакви трудности в живота, това е — отвърна спокойно Прекрасна.
Детелината поклати пръст към нея:
— Ето това е гласът с опит и мъдрост. Пораженията учат на много повече, отколкото победите. — Той посегна и се почеса леко по белега на лицето си. — Най-добрият подарък, който съм получавал. Научи ме на смиреност.
— Смиреност? — прихна развеселен Калдер. — Не познавам друг с по-високо мнение за себе си от теб.
Нямаше смисъл да отрича. За късмет, в този момент кралят на северняците са надигна с мъка от пейката и въдвори тишина с вдигане на желязната си ръка.
— Пригответе се за малко мъдрост — промърмори Прекрасна и видимо посърна.
— Баща ми, Бетод! — изрева Скейл и се олюля — комбинация от добър ейл и лоши колене. — Се издигна до крал на Севера! Построи градове и ги свърза с пътища. Събра клановете и изгради нация, нещо несъществуващо преди. — Не спомена нищо за трийсетте години кръвопролитие, забеляза Детелината. Но това му е хубавото на гледането назад в миналото. Човек избира каквото му харесва, а останалото захвърля на бунището.
Скейл се беше загледал замечтано в огнището.
— Но баща ми бе предаден. Той падна покосен! Кралството му — разпокъсано като месо между глутница прегладнели псета. — Насълзените му очи се вдигнаха отново и той посочи със здравата си ръка към Стаур. — Но ние ще поправим нередностите от миналото. Ще сложим край на проклетия протекторат на Кучето! Ще изтикаме проклетия Съюз вън от Севера! Стаур Здрачния, моят племенник и наследник, ще управлява всичко от Уайтфлоу до Крина и отвъд! — Той вдигна рязко чаша и малко ейл се изсипа по гърдите му. — Мечтата на Бетод живее във внука му! Големия вълк!
Всички вдигнаха чаши и се впуснаха в надпревара кой ще извика името на Стаур най-силно. Детелината и Прекрасна, също като всички останали, вдигнаха високо своите.
— Продължавам да твърдя, че момчето е пълен задник — промърмори Детелината през широката усмивка на лицето си.
— С всеки ден все по-голям — процеди през зъби Прекрасна, удариха чаши и отпиха. Детелината никога не се притесняваше за кого пие, важното беше, че се пие.
Калдер не се присъедини към наздравицата. Той изгледа навъсено брат си, докато онзи се стоварваше обратно на пейката и вече викаше през рамо да му напълнят чашата.
— Някои хора никога не се научават — промърмори той.
— Всички се научават — каза Детелината. Погледна отново към старите и младите воини на кралската маса и потри замислено белега на лицето си. — Някои просто го правят по трудния начин.
Сделка
— Ти ми обеща, Гунар. — Гласът на Лиди идваше приглушен от тънката стена, но въпреки това всяка дума се чуваше ясно и отчетливо. — Обеща ми да не се забъркваш в неприятности.
— Опитах, Лиди. Не съм ги търсил, но просто… неприятностите сами ни достигнаха.
— Имат навика все теб да намират.
Савин погледна към Мей в другия край на малката стаичка. Видя на светлината от зле скования прозорец как тя стисна зъби и извърна глава на другата страна, все едно така нямаше да чува гласовете на родителите си.
— Гледам само да изкараме и този ден — чу се гласът на Гунар. — Правя каквото мога, за да се справим както можем.
Справянето не беше лека работа във Валбек в момента. Безредиците можа и да бяха почти спрели, но горещината, гневът и страхът бяха надвиснали над града и бяха по-задушливи и от дима от комините, когато фабриките работеха. Страх от насилие. Страх от глада. Страх какво ще стане, когато властите се върнеха. Страх, че може да не се върнат. Кой командва в града, зависеше от това кого питаш, в коя част на града си и дали е ден, или нощ. Ако имаше някакъв ред в тази лудост, в тази разруха, Савин не го виждаше. Сега никой не беше в безопасност във Валбек. А може би и преди никой не беше в безопасност. Сякаш редът и безопасността бяха лъжи, с които се залъгваха хората, за да изкарат от ден за ден.