Оказа се, че няма нищо идилично в това да сереш в кофа в присъствието на други хора. Нищо одухотворено в това да къташ като мизерник костите от пилето, което ядеш в момента, за да ги свариш отново утре за вечеря. И нищо сестринско в това как жените си деряха една на друга очите заради някоя пожелана находка в купчините боклук на сметището. Нищо благородно нямаше и в болките в стомаха от миришещата на гнилоч вода от помпите, в пощенето на въшки от подмишниците, от студа нощем, от непрекъснатия глад и неизменния страх.
И странно защо, но фактът, че живееше в момента по този начин, не караше Савин да изпитва съжаление към онези, принудени да живеят така цял живот. Хората, които оцеляваха незнайно как в претъпканите сгради точно като тази и точно като няколкото, които тя самата притежаваше и от които печелеше добре. Просто я караше отчаяно да иска всичко да свърши и никога повече да не ѝ се налага да живее така. Осъзнаваше колко егоистично е това. Колко лоша е, защото мисли така. Нещо повече, колко зла я прави. Докато бягаше по улиците в деня на въстанието, се беше заклела на Бог, в който не вярваше, че ако оцелееше, щеше да е добра оттук насетне.
И сега нямаше проблем да е зла, ако това означаваше, че ще е чиста.
— Ти беше в къщата на Валимир — каза Мей. Савин я зяпна като втрещена. Беше хваната неподготвена и дори не успя да скрие изненадата си. Загнездилият се между плешките ѝ страх изведнъж я прободе като нож.
— Какво? — изграчи тя.
— Вечерта преди въстанието. — Мей изглеждаше напълно спокойна. — Сервирах ти желе.
Очите на Савин се стрелнаха към вратата. Нямаше изход от тази стая, който да не минава през другата. В която мъжът, който смачка главата на човек с подметката си, сега се караше с жена си.
— Отвратително желе — успя да промърмори Савин.
— Опитвах се да отгатна колко струва роклята ти — продължи Мей. Много повече от тези две стаи. Вероятно повече и от цялата сграда. — Косата ти беше различна. — Тя хвърли поглед на пепелявия мъх, който беше почнал да расте по главата на Савин. — Перука?
— Много жени носят перуки. В Адуа. — Значи тя знаеше коя е. Беше знаела през цялото това време. Но си беше държала езика зад зъбите. Савин пое дълбоко дъх и опита да успокои нервите си. Да не показва с нищо страха си. Трябваше да помисли. Точно както правеше преди среща с инвеститори и изобретатели. И преговори с конкуренти.
Мей кимна бавно. Сякаш отгатна мислите на Савин.
— Красиви рокли. Отвратителни десерти. Различен свят, а? Попита ме какво мисля за града.
— И ти беше… напълно откровена.
— Прекалено откровена, както се оказа. Винаги ми е било проблем. Но ти се застъпи за мен. Подслушвах през ключалката и чух как се застъпи за мен.
Савин се покашля:
— Затова ли ме приюти?
— Ще ми се да можех да кажа да. — Мей се наведе напред и провеси тънки ръце от коленете си. — Но няма да съм напълно откровена, ако го направя. Истината е, че цялата къща на Валимир бръмчеше като кошер от разговори за посещението ти. Всичко живо тръпнеше в очакване да те зърне. Знам коя си, милейди.
Лицето на Савин потрепна.
— Няма нужда да ме наричаш така.
— А как да те наричам? Савин?
Савин направи измъчена физиономия.
— И за двете ни ще е по-добре да не ме наричаш и така.
— Лейди Глокта тогава! — прошепна заговорнически Мей.
— Най-добре това име въобще да не се споменава — изкриви като от болка лице Савин. Двете продължиха да се гледат мълчаливо в очите. Някъде отвън някой започна да пее. Песните винаги бяха щастливи, в живота имаше достатъчно мъка, нямаше нужда да се пее за нея.
— Ако позволиш да попитам… възнамеряваш ли да кажеш на някого?
Мей се облегна назад.
— Баща ми те мисли просто за изгубено момиче. Майка ми предполага, че си нещо повече от това, но никога няма да се досети коя точно си. По-добре нещата да останат както са си. Защото, ако се разчуе… — Тя остави другото неизказано. Беше изпълнено великолепно. Наистина нямаше нужда от повече думи. Савин си спомни мъжете в тъкачницата. Как я гледаха. Тълпата. Омразата в погледите им.
Тя прокара замислено език по устните си.
— Оценявам… твоята дискретност. Ще… съм ти ужасно задължена.
— О, разчитам на това.