Във високото съдийско кресло седеше Съдийката — побърканият водач на този карнавал на глупостта. Беше наложила върху чорлавата си рижа коса четиривърха черна шапка. Беше се накичила с крадени бижута: нямаше пръст на ръцете ѝ без поне един пръстен, едната ѝ ръка беше натежала от надянати до лакътя гривни, а на гърдите ѝ, върху стария кожен нагръдник, лежеше плетеница от представителните дебели вериги на водачи на гилдии, дамски перлени огърлици и тънки верижки. Беше преметнала връз позлатения подлакътник на креслото едно слабо, жилесто бедро, цялото изписано с виещ се около него революционен девиз. Незнайно защо видът на това бедро предизвика неловко гъделичкане в стомаха на Брод, същото усещане като това, когато усетеше, че предстои насилие.
На подсъдимата скамейка беше изправен възрастен мъж с вързани на гърба ръце. Изтънялата му, побеляла коса беше сплъстена от кръв. Брадичката му беше покрита с набола бяла брада. Стражите от двете му страни бяха облечени като шутове — с шарени дрехи, шапки с камбанки и всичко останало, но мечовете в ръцете им не бяха шега.
— Риктер дан Валимир! — изрече лигаво Съдийката. — Наред с всичко останало, обвинен си, че имаш шибаното „дан“ в името си…
— Виновен! — В галерията за съдебното жури седяха десет курви — осем жени и две момчета — и някакъв набит мъж в кожена престилка, който имаше вид на човек, който нямаше представа как и защо се беше озовал там. Една от жените — с окачена на врата ѝ камбанка и наклепано с грим лице — беше скочила на крака и врещеше с изкривено от злоба лице. — Мамка му, виновен!
— Дами от съдебното жури! — Съдийката започна да млати с къса брадвичка по огромното писалище пред себе си и от дървото хвръкнаха трески. — Колко пъти вече, бе, мамка му? Тишина, докато не изредя обвиненията!
— Отхвърлям този съд — изръмжа Валимир и изпъчи гордо гърди. — Обявявам го за невалиден! — Някой от пейките го замери с развален плод, пропусна целта, но остави завидно лигаво петно по изящната ламперия на стената. — Вие, отрепки такива, нямате власт над мен!
— Бъркаш! — изкрещя Съдийката. — Покажете му правомощията ни!
Един от шутовете фрасна със сопа Валимир в главата и го просна върху дървения парапет на подсъдимата скамейка. Другият се пресегна и го вдигна отново на крака. Кръвта от прясната рана потече на струйки през лицето му.
Съдийката разтърси заплашително насреща му накичен с пръстени юмрук:
— Имаме властта и правомощията на юмрука! Властта и правомощията на наточената стомана! Властта и правомощията на силата, бръщолевеща путко такава, която е единствената истинска власт. — Думите ѝ бяха посрещнати с одобрително подвикване откъм все още будните по пейките в обществената галерия. — Трябва да знаеш това. Бивш военен си. Защитата? Къде е това копеле Рандок?
Иззад покрита с пепел, празни бутилки и оглозгани кости от пиле маса се надигна мъж. Бяха го съблекли чисто гол, имаше само очила, килнати на една страна на счупения му нос. Беше покрил с шепи срамните си части, а гърбът му беше нашарен от морави и сини следи от камшик.
— Защитата няма да излага аргументи, ваша чест — избръщолеви припряно той, — какви защитни аргументи да имаме, няма такива. — Той се изкикоти истерично, стовари се обратно на останалия само с три крака стол и за радост на съдебното жури едва се задържа да не падне по гръб.
Съдийката обаче остана сериозна. Беше забелязала Вик и Трошачите да се разпределят в полукръг между пейките в обществената галерия. Черните ѝ очи се задържаха малко по-дълго върху Брод и виновното гъделичкане в стомаха му плъзна по цялото му тяло. Каза си, че е по-отровна и от скорпион, но това не помогна. Тъкмо обратното.
— Не си спомням да съм призовавала свидетели — каза тя, изкривила презрително устни. — Ще взема да ви обвиня в неуважение към съда.
— Не си далеч от истината — отвърна Вик и огледа съдебната зала. — Праща ни Ризно. Иска да му предадеш затворниците си.
Съдийката се пресегна за една бутилка и отпи голяма глътка. Гледката на пиещи хора винаги изостряше жаждата на Брод, но нещо в това как езикът ѝ се обви около стъкленото гърло на бутилката, го накара да ѝ завиди още по-силно. Или може би завидя на бутилката.