Вятърът довя викове отдолу. Хилядите мъже, стотиците коне и десетките фургони се точеха между двата хълма като сребриста река по пътя към моста. Армията на Англанд отстъпваше скоропостижно на югозапад. Седмица след седмица.
— Мъстред и Кленшър доведоха две хиляди мъже от Англанд. На повече не можем да разчитаме. — Лео застана до майка си и постави юмруци върху изронения парапет. — Да спрем и да ги посрещнем тук… иначе ще изглеждаме като пълни страхливци.
Майка му се изсмя.
— Едно от предимствата да имаш жена за командир, е, че не трябва да се тревожиш, че ще те помислят за страхливец. Всички го очакват от теб просто защото си жена.
— Хубаво де, не просто ще изглеждаме, ще бъдем проклети страхливци!
— Когато майка ти беше пленена от Дау Черния — изсумтя презрително Кучето, — тя се изправи с гордо вдигната глава срещу него. И не само успя да го убеди да пусне нея, но доведе със себе си шейсет пленени воини. Няма да те слушам да я поучаваш какво е смелост, момче. Има огромна разлика между това да те е страх да влезеш в бой, и това да изчакваш подходящия момент, когато ще имаш шанс да победиш.
— Стига чакането все някога да свърши! — Лео махна с ръка в посоката, която предполагаше, че е югозапад, отвъд стария каменен мост. Натам, накъдето отстъпваше армията на Англанд. Все това проклето отстъпление. — Едва на осемдесет мили от границата сме. Ако ни изтикат до Уайтфлоу, никога няма да успеем да ги обърнем. Край с протектората.
Разчиташе поне сега да получи някаква подкрепа от Кучето. В крайна сметка това беше неговият протекторат. Та той беше стоял рамо до рамо с Кървавия Девет, най-великия воин, който се е раждал на този свят, първенец в дуелите, единайсет победи и короната на Севера беше спечелил в кръга!
Но възрастният северняк просто извърна навъсен поглед към долината и се почеса замислено по острата брадичка.
— Човек трябва да е реалист за тези неща — каза тихо той. — Нищо не е вечно.
— Разбирам колко много е заложено на карта — каза майката на Лео, извърна поглед от пътя към тъмната гора на север и пръстите ѝ зачоплиха голото петно насред косата ѝ. От покрива на кулата се виждаха отдолу очертанията на разположената на билото на възвишението крепост. Беше древна, стените ѝ бяха малко повече от просто натрупани на камара каменни блокове, билото под тях беше осеяно с изпадали от тях камъни. — Щом ти мислиш, че просто бягаме, значи и врагът най-вероятно ще си помисли същото.
В ъгълчетата на очите на Кучето се надиплиха тънки бръчици, когато той се усмихна:
— Ще ги посрещнеш тук.
— Одобряваш ли?
— Теренът е добър. — Той огледа дълбоката като корито долина, стръмните склонове от двете ѝ страни, сивата ивица на реката и кафявата на пътя на дъното ѝ, скалистите била на хълмовете. — Може да се получи, с малко късмет.
— Ще се бием тук? — очите на Лео щяха да изскочат от вълнение.
— Нали така се прави на война? Стаур Здрачния е доста по-напред от баща си и чичо си. Вероятно цял ден път пред тях. Хората му са разтеглени, уморени, снабдяването им е лошо, подкрепленията му са далече.
Кучето се усмихна зловещо:
— Малко небрежно от негова страна.
— Фатална грешка, надявам се.
— Ако поставим достатъчно дебел червей на куката.
— Знаеш ги воините и знамената им. — Майката на Лео се обърна към него. — Твоето знаме може да се окаже точно стръвта, която ще успее да го подмами. Особено след като му нарани гордостта, отмъквайки едно от неговите. Ще го накараме да си мисли, че обозът ни има проблем с минаването на моста. Надявам се това да е достатъчно изкушение, на което няма да устои.
— Искаш мен и хората ми тук, в руините, така ли?
— Добре прикрити. Ще чакате сигнала ми. Основните сили на Англанд ще са струпани зад южния хълм. И когато Стаур влезе в битка с всичките си части, връхлитаме от две страни и го натикваме в реката. Ако всичко мине по план, може да приключим с него от раз.
— И така ще подобрим значително шансовете си.
— Ще ми олекне след всичкото това отстъпление. Ако щеш вярвай, Лео, мразя да отстъпвам точно толкова, колкото и ти.
Лео не можеше да спре да се усмихва.
— Ще се бием тук.
— Вдругиден, да се надяваме. Какво мислите за плана, други предложения?
Лео беше прекалено зает да си представя победата. Двата хълма ще са челюстите на капана. Големият самонадеян вълк ще бъде подмамен в долината, обкръжен при моста и притиснат в реката. Каква песен ще излезе от това! Замисли се как ли щяха да нарекат битката, когато я запишеха в историческите книги.