— Тогава двете с теб ще изглеждаме като две пълни глупачки — ухили ѝ се Изърн и изскочи на покрива на кулата. — Но поне няма да сме още два трупа в общата яма. Куче!
— Изърн-и-Файл — промърмори бащата на Риккъ и извърна очи към нея. — Дано да е спешно, чака ме битка за…
— Хората на Калдер Черния са в ей тази гора там. — Тя кимна към дърветата под северния склон. — Промъкват се покрай теб, за да те спипат неподготвен, предполагам.
— Видя ли ги?
— Честно казано, не. Но дъщеря ти ги видя. — Тя тупна тежка длан на рамото на Риккъ. — Луната се усмихна над всички ни и я дари с видение на дългото око. Гответе се за кръв.
— Не се шегуваш значи. — Бащата на Риккъ посочи в обратната посока. — Стаур Здрачния може да се зададе по този път всеки момент и лейди Брок разчита на нас да затворим едната челюст на капана! Не пристигнем ли там, долу, навреме, целият план отива в ямата с лайната.
Изърн се нахили така, все едно всичко това беше страшна шега.
— Но лайната ще са дважди по-дълбоки, ако Калдер ни полази задниците, докато гледаме в другата посока, не мислиш ли?
Кучето притисна пръсти в слепоочията си:
— Мътните го взели. Не мога да се обърна на другата страна само защото казваш, Риккъ. Просто не мога.
— Знам — сви рамене Риккъ. — На твое място не бих го направила.
— Но си ги видяла, така ли? — изхриптя Тръпката.
Риккъ извърна очи и ето ги и тях, все още там, дълга редица пред дърветата, сигурно стотици, тежковъоръжени мъже с изрисувани щитове. И знамето на Калдер над главите им.
— Все още ги виждам — отвърна Риккъ. — Онзи отпред гледа право в мене и се хили.
— Опиши ми го.
— Дългуч, слаб, блед, с меч и секира в ръце. Ходи някак прегърбен, приклекнал дори, щръкнали настрани лакти. Ъъъ. — И Риккъ се наведе и подпря ръце на коленете си, зави ѝ се свят.
— Звучи като Гвоздея — каза Тръпката и огледа свъсено дърветата. — Ако бях на мястото на Калдер и трябваше да изпратя някого да се промъкне покрай нас, Гвоздея е точно типа човек, когото щях да пратя.
Бащата на Риккъ изпъшка гърлено.
— Може би си прав.
— Дай ми няколко души — каза Тръпката. — Ще претършувам гората. Ако не намеря нищо, не е станало кой знае какво.
Кучето погледна към Изърн, после към Риккъ и накрая обратно към Тръпката.
— Върви тършувай тогава, но не се бави. Дадат ли ни сигнал, тръгваме незабавно.
Тръпката кимна и се спусна по стълбите. Слънцето се беше вдигнало малко по-нагоре и Риккъ видя нещо да се движи по кафявата ивица на черния път. Няколко мъже вървяха предпазливо.
— О, да му се не види. — Притисна отново длан върху очите си. Лявото продължаваше да тръпне. — Кажи ми, че виждаше тези там.
— О, да. Съгледвачи на Стаур Здрачния, предполагам. — Изърн се изплю на земята. — Естествено, че тези ги виждам.
Мъгливата зора беше преминала в мъгливо утро, докато Лео успее да изкачи билото на хълма с червеникавия прещип по склоновете. Мъжете от Англанд седяха подредени в дълги редици, скрити от пътя в долината и готови да тръгнат надолу. Няколко от тях се изправиха и отдадоха чест, неколцина вдигнаха оръжия за поздрав. Чуха се и подвиквания „Младия лъв!“ въпреки заповедите им да пазят пълна тишина. Ха, изглежда, войниците имаха по-високо мнение за него от собствената му майка.
Тя самата беше коленичила до един от червеникавите храсталаци на билото и оглеждаше долината през далекогледа си. Групата съгледвачи и офицери около нея шепнеха припряно.
Тя поклати глава, когато забеляза Лео да приближава, приведен ниско до земята.
— Мислех, че Антоп ти е предал заповедта ми да не идваш тук?
— Да, но аз въпреки всичко дойдох… — Той замълча. В долината имаше хора. Яздеха бавно, разпръснати на разстояние един от друг, наблюдаваха представлението на моста. Северняци, нямаше съмнение по въпроса. — Съгледвачите на Стаур? — прошепна въодушевено той.
Тя му подаде далекогледа.
— А основните му части идват малко след тях. Началото на колоната е при онази ферма.
Лео насочи далекогледа към постройките на фермата в далечния край на долината. По кафявия път се виждаха проблясъци на метал. Ризници и върхове на копия. Цяла колона от въоръжени мъже вървеше към моста. Виждаха се и малки цветни точици — щитовете на тежковъоръжената пехота. И точно както първоначално виждаш една мравка в тревата, но като се вгледаш, установяваш, че са стотици, Лео забеляза втора колона, после трета.