— Копелета! — крещеше Лео и от устата му хвърчаха пръски. — Шибаняци! — Спъна се в нещо и се просна по очи. Устата му се напълни с трева и пръст, почти се наръга със собствената си сабя. Скочи отново на крака и хукна напред, захвърли северняшкия щит и вдигна сабята с две ръце над главата си.
Зърна поток и подскачащи по повърхността на водата тела. Съзря стрелците. Млади мъже. Възрастни мъже. Един с къдрава рижа коса. Един с изкривено на една страна лице от голям белег през него. Той видя тичащият право срещу него Лео и изпусна стрелата, докато я вадеше от колчана. Обърна се да побегне. Онзи с къдравата коса пусна стрела от едва няколко крачки от него, но в паниката си я изстреля накриво и тя се запремята из въздуха.
Рижавият ахна и се шмугна под вдигната над главата на Лео сабя, но той го фрасна с рамо и го просна по гръб на земята. Започна да сече околните. Главата му щеше да се пръсне от какофонията от писъците им, собственото му ръмжене, стърженето на стомана и грохот от блъскащи се тела.
— Мри! — ревеше Глоуард. — Мри!
Стрелците нямаха брони и сабята на Лео ги посичаше с лекота, разчленяваше ги като касапски сатър, отваряше дълбоки, шуртящи кръв рани. Един се разкрещя и падна с разпорен от край до край корем. Друг опита да парира с лъка си, но сабята на Лео го пречупи на две и отсече ръката му от китката. Залитна и се блъсна в Антоп, който тъкмо пронизваше с копието си един свлечен на земята северняк. Падна и когато се претърколи, видя готов да скочи отгоре му северняк с нож в ръка. Вдигна ръка пред себе си да се предпази, но не се наложи, онзи полетя настрани, отнесен от тежък боздуган. Джин Бързея сграбчи ръката на Лео и го вдигна на крака.
Стрелците бягаха, биваха настигани и посичани в движение. Неколцина избраха да прецапат потока. Лео продължи, залитайки, право към моста.
Настигна един залитащ северняк. Той беше стиснал рамо и между пръстите му бликаше кръв. Лео замахна отстрани към главата му, но не насочи добре удара. Удари го с плоската страна на острието, но това беше достатъчно да го свали на земята. Прегази го и продължи напред.
Дробовете му изгаряха. В ръцете му не беше останала сила. Всяка крачка беше като изкачване на планина.
Стигна до моста. Краката му се пързаляха по хлъзгавите от вода и кръв камъни. Отпред се бяха събрали тежковъоръжени северняци и трескаво сформираха стена от щитове. Предводителят им, именит воин с кожа от лисица на раменете, посочи към него с дебел показалец. Лео се хвърли срещу му. Всъщност по-скоро падна върху него. Замахът му беше толкова немощен, че сабята дори не одра дървения му щит. После залитна и падна в ръцете на северняка. Ръбът на щита го фрасна в брадичката и усети в устата си соления вкус на кръв.
Севернякът отстъпи крачка назад и двамата с Лео се заклатиха в неловка прегръдка. Влачеха крака, ръгаха се с лакти, зъбеха се един другиму, бореха се. Останалите се биеха около тях, но те бяха останали без дъх, без сили за повече.
Лео чу свистящия дъх на северняка в ухото си, изръмжа и задрапа нахалост с ръка, устата му се напълни с мократа козина на лисичата яка. Сабята му се беше заплела в нещо, не можеше да я помръдне. Успя да извади с другата си ръка кинжал и опита да наръга северняка, но острието се плъзна по ризницата му. Нямаше място за замах. Беше останал без дъх. Нямаше сила в ръката му и скоро острието бе изтръгнато от пръстите му и той го чу да пада в калта.
Двамата се заклатиха като пияни по моста, блъснаха се в парапета и Лео успя да освободи достатъчно едната си ръка, за да я вдигне към брадичката на северняка, после напъха палеца на бронираната ръкавица в устата му, сграбчи бузата му, дръпна рязко ръка и разпра устната му. Онзи изкрещя, пусна дясната ръка на Лео и докопа китката на лявата, освобождавайки сабята му, която издрънча върху камъните. Лео изръмжа и с последните си останали сили изблъска северняка назад, замахна и го фрасна с юмрук в лицето. Пръсналата в очите му кръв го накара да примижи и извърне лице настрани. Нещо хвръкна и го удари в скулата. Зъб най-вероятно. Севернякът се преметна през обраслия с мъх каменен парапет и пльосна при останалите трупове във водата. Ха, проклетият поток беше повече тела, отколкото вода. Без трупове няма слава.
Лео се свлече на четири крака и сграбчи отново дръжката на сабята си. Изправи се на едно коляно, изпъшка и отново беше на крака. Олюля се и се подпря на парапета. Всяко мускулче по тялото му тръпнеше от болка. Беше се запъхтял, отваряше уста като риба на сухо.
— Трябва… да се оттеглим. — Юранд беше останал без дъх също като Лео. Беше без шлем, лицето му бе опръскано с кръв. Той прегърна Лео, но не стана ясно кой кого искаше да задържи на крака. — Трябва да си… в безопасност.