— Не — изръмжа Лео, стисна го за рамото, за ръката, мокрите им брони застъргаха една в друга, опита до го избута и да се освободи, да продължи напред. — Ще се бием.
Дъждът барабанеше по броните им, плющеше по празния пред тях мост. Прорязаната му от коловози гърбица беше застлана с трупове от страна до страна те лежаха проснати, лежаха един връз друг, лежаха преметнати през парапетите. А в другия край, под сивото знаме, се бяха събрали група северняци.
Бяха окаяна на вид групичка, подгизнали, окаляни и окървавени, стиснали зъби и с пълни с омраза очи, но отпуснати от безсилие оръжия. Двете групи започнаха да се гледат от двата края на моста, Лео и приятелите му на единия, именитите воини на другия, а сред тях един висок мъж с дълга, залепнала за лицето му коса.
— Лео дан Брок! — изкрещя той и облещи обезумели от настървение очи. Златото по бронята, меча и колана му подсказа на Лео кой е.
— Стаур Здрачния! — изрева Лео и от устата му хвръкнаха пръски. Той понечи да тръгне напред, но Юранд го беше хванал и го спря. Или може би го задържа на крака. Трябваше да признае, че ако не беше кипящата в гърдите му ярост, коленете му вече щяха да са се подкосили.
— Няма да уредим сметки с теб на бойното поле — кресна през зъби Здрачния.
Това беше повече от очевидно. И двамата бяха изтощени до краен предел. Съюзническите войници отстъпваха нагоре по склона на червения хълм, но хората на Стаур не бяха в състояние да ги преследват. Не на последно място, дъждът беше превърнал всичко в лепкаво тресавище.
Стаур се измъкна от ръцете на хората си, изправи се и посочи към Лео с опръскан в кръв меч.
— Да уредим това като мъже! В кръга! Ти и аз!
Лео дори не се замисли за условия. Всичко, което искаше в момента, бе да се бие с това копеле. Да го разкъса с голи ръце. Със зъби, ако трябва.
Лъв се би с вълк в кръг от кръв и лъвът победи.
— В кръга! — изрева Лео. — Аз и ти!
Част III
Любовта, с малко насърчение, ще се превърне в безразличие или ненавист; омразата, омразата е безсмъртна.
Искания
Форест влезе в стаята. Носеше задължителната кожена шапка от дълъг животински косъм на главата и задължителното траурно изражение на лицето. Шапката свали, но траурното изражение остана на мястото си.
— Трошачите ще пристигнат всеки момент, Ваше Височество.
— Хубаво — промърмори Орсо. — Хубаво. — Почти винаги изразяваше на глас точно обратното на това, което чувстваше и мислеше, човек ще си помисли, че ще е по-добър в преструвките. В интерес на истината, перспективата от среща с Трошачите го навеждаше на една-единствена мисъл — имаше нужда, отчаяна нужда от питие. Но предположи, че времето малко след зазоряване нямаше да мине за приемливо за малка чашка — още повече ако поводът е мирни преговори. И той изпъшка уморено.
Един от местните големци беше предоставил трапезарията си за място на събитието и въпреки че масата беше достатъчно полирана, столовете се оказаха изненадващо неудобни. А дали просто не се чувстваше неудобно в ролята си на преговарящ? Или в каквато и да е отговорна роля? Изпъна, сигурно за стотен път, куртката си. Странно, пасваше му идеално преди тръгването от Адуа, а сега яката ѝ стягаше ужасно. Наведе се настрани към началник Пайк и се усмихна учтиво.
— Мислех си да си разпределим отсега ролите. Има ли проблем, като пристигнат… вие да бъдете злодеят?
Пайк дари Орсо с онзи свой разтреперващ коленете втренчен поглед.
— Заради отвратителните ми белези ли?
— Не само, черните дрехи и всичко останало.
Реши, че ще приеме лекото усукване на едната половина на лицето на Пайк за усмивка.
— Не се тревожете, Ваше Височество. Имам огромен опит в тази роля. Също така не се притеснявайте да ме скастрите, ако се унеса в подлостта си и започна да преигравам. Нямам търпение да ви видя в ролята на главния герой в малката ни пиеса.
— Надявам се да успея да се въплътя в нея — промърмори Орсо и за пореден път изпъна униформата си. — Боя се обаче, че съм пропуснал всички репетиции.
Двойните врати се отвориха и Трошачите влязоха в трапезарията. Буйното въображение на Орсо беше изградило различен образ на Трошачите — фанатични погледи, омазани до лактите в кръв ръце и така нататък. На живо те представляваха първоначално разочароваща, а после успокоителна гледка на трима съвсем обикновени души.