Най-отпред вървеше едър възрастен мъж с масивни рамене, широки длани и спокойни, притиснати от тежки клепачи очи, които той не откъсна от Орсо. Следващият имаше белег на лицето, погледът му зашари наред — по прозорците, вратите, по половин дузината подредени покрай ламперията на стените войници — но той не погледна никого в очите. Третият беше жена с мърляво палто, несресана с дни права коса и най-свъсените вежди, които Орсо беше виждал. Нещо повече, презрението в погледа на неумолимите ѝ сини очи му напомни за майка му.
— Добре дошли! — Поздравът беше замислен като комбинация от великодушие и непринуденост, но най-вероятно прозвуча като проява на слабост. — Аз съм принц Орсо, това е полковник Форест, командир на четирите полка, които в момента са обсадили града, а това…
— Знаем кой е началник Пайк — каза възрастният мъж, стовари се тежко на стола в средата и изгледа мрачно Орсо през масата.
— Само хубави неща, предполагам — прошепна Пайк и в тона му имаше толкова заплаха, че Орсо усети как космите по тила му настръхват, въпреки че с него седяха от една и съща страна на масата. Човекът очевидно бе същински виртуоз в играенето на ролята на злодея.
— Аз се казвам Малмър. — Гласът на възрастния мъж се оказа силен и плътен, както и осанката му. Всяка дума бе изговорена бавно, спокойно и така внимателно подбрана, както майсторът зидар напасва камъните в зида. — Това е брат Херон. Бил се е една дузина години в армиите на баща ти. — Той кимна към мъжа с белега на лицето. После кимна към жената, чиято очевидна ненавист към Орсо явно растеше с всяка секунда. — Това е сестра Тюфел. Прекарала е една дузина години в затворническите лагери на баща ти.
— Приятно ми е… — поде Орсо по-скоро с надеждата, а не с очакването, че може да се окаже така, но не успя да довърши. Пайк се наведе напред и изви презрително устни.
— Ще се обръщаш към принца с Ваше…
— О, моля! — Орсо вдигна ръка и Пайк се дръпна назад като добре дресирано куче. — Никой не е умрял заради пропуски в етикета. А огромните ми надежди в момента са, че никой няма да умре. Разбирам… че са били взети заложници?
— Петстотин четиресет и осем по последно преброяване — изръмжа жената на име Тюфел с такава ненавист в тона, все едно нанасяше съкрушителна обида на заклет враг.
— Но всичко, което искаме, е те да бъдат освободени колкото може по-скоро — каза Малмър.
Орсо едва се сдържа да не попита дали Савин е сред тях, но колкото и некомпетентен да беше в преговорите, дори той осъзнаваше, че така би я поставил в още по-сериозна опасност. Сега трябваше да си мери приказките. Да спре да мисли с оная си работа и като никога да напрегне глава.
— Щом е така, можехте просто да ги освободите — подхвърли небрежно той.
Малмър се усмихна натъжено и около очите му се надиплиха ситни бръчици.
— Боя се, че първо имаме малко искания.
— Короната не преговаря с предатели — изръмжа заплашително Пайк.
— Моля ви, господа, моля. — Орсо вдигна отново умиротворително ръка. — Нека оставим за момент упреците настрана и се съсредоточим върху намирането на взаимноизгодно разрешение на проблема. — Изненада се колко гладко и естествено прозвучаха думите му. Хм, май не е чак толкова некадърен, колкото си мислеше. — Разбира се, моля, изложете исканията си…
Задоволството му бе прекъснато скоропостижно, когато Тюфел хвърли пренебрежително един сгънат лист хартия на масата. Той се плъзна по нея и падна в скута на Орсо. С мъчителна гримаса на лице той го разгъна, готов да прочете изписани с кръв и големи букви обиди и вулгаризми.
Това, което видя, го стъписа — ситни редове, изписани със старателен почерк.
Не показвайте изненадата си. Престорете се, че четете списък с искания. Както и да изглежда отвън, аз съм съюзник.
Все още не можещ да повярва на очите си, Орсо погледна към жената. Очите ѝ святкаха още по-гневно и от преди, гледаше го изпод сключени вежди.
— Можеш да четеш, нали, Ваше Височество? — натърти ехидно тя.
— Сигурно съм скъсил живота на една дузина преподаватели, но да, успях да се науча. Майка ми много настояваше. — Орсо се съсредоточи отново върху писмото и придаде на лицето си озадачено изражение. Не беше трудно да го изиграе.
Подбудителят на въстанието е началник Ризно, но при новината за пристигането Ви избяга от града заедно с Подпалвачите, които са отговорни за повечето смърт и щети в града. Сега Малмър командва, ако въобще може да се говори за някакъв ред. Не е лош човек. Не иска заложниците да пострадат. Интересуват го само сигурността на жителите на града и оцеляването на Трошачите и семействата им. Имат искания, но са отчаяни. Храната не достига, всяко подобие на ред в града е напът да се срине напълно.