— Вън.
Старите и младите путки се навъсиха моментално, наежиха се, изроптаха под мустак, извърнаха глави всеки към главатаря си. Скейл изду нашарени от червени вени бузи и въздъхна, после посочи към вратата. Станаха и се занизваха един по един към нея, като не пропуснаха да поздравят на излизане Детелината със задължителния презрителен поглед. И той както обикновено изпроводи всеки един с дружелюбна усмивка. Вратата се затвори и в таверната останаха само четиримата. Крал Скейл Желязната ръка, брат му Калдер Черния, синът му Стаур Здрачния. И Детелината.
Прекрасна компания.
— Моето прекрасно семейство, най-после сме всички заедно! — провлачи саркастично думите Калдер.
— Татко… — поде наперено Стаур.
— Ще ти дам аз на теб един татко! Значи одобряваш това безумие, така ли, Скейл?
— Във война сме, братко. — Скейл изгледа спокойно брат си изпод посивели вежди. — И да, по време на война одобрявам това воините да се бият.
— Проблемът не е, че се бият, а как и кога! Излагаш на риск всичко, което сме постигнали дотук! Всичката работа, която свършихме! — Естествено, имаше предвид всичко, което беше свършил той. Скейл пиеше отзад, а Стаур се перчеше отпред и с това приключваше работата им. — Ти си бъдещето ни, Стаур! Бъдещето на Севера! Не можем да рискуваме…
— Същото каза и преди двубоя ми със Странник-на-портата! — Стаур махна пренебрежително с ръка. — „Той е прекалено опасен, не можем да излагаме живота ти на риск, ти си бъдещето“ — захленчи той и ако трябваше да е честен, Детелината намери имитацията му на Калдер за доста успешна. — Но аз го победих! Точно както Кървавия Девет е победил Шама Безсърдечния, въпреки че никой не е мислел това за възможно! — И той изпъчи гърди и очите му блеснаха като на петел, съзрял друг петел в курника си. — Това южняшко хлапе не е и наполовина мъж, колкото беше Странник-на-портата! По-малко и от четвърт даже!
— Наричат го Младия лъв и това, което чувам от шпионите ни, е, че е страховит противник. Освен това колко пъти трябва да ти повтарям „Не се страхувай от врага си, но го уважавай“, за да ти уври главата? Всеки двубой е ненужен риск. Врагът е изтощен, а ние имаме свежи подкрепления. Хората на Плочата може да ги обградят по фланга, теренът е…
— Стига вече стратегии. — Скейл сбърчи нос, сякаш думата смърдеше. — През зимата ми каза, че на пролет ще сме спечелили войната. През пролетта ми каза, че ще сме я спечелили до края на лятото. През лятото — на есен. Миналата седмица каза, че на практика сме я спечелили вече. Че си надхитрил съюзническата кучка и че с Кучето било свършено. Изглежда, южняшката кучка се оказва по-голям мислител, а Кучето по-корав боец, отколкото си ги мислел. И какво, ако и този път си ги подценил и няма да сме ги довършили до идването на зимата? И какво, ако мудният им крал се събуди и вземе та изпрати подкрепления? Тогава какво, а?
Калдер махна гневно с ръка:
— Ако Мидърланд щеше да праща помощ, досега да е пристигнала. До идването на зимата ще сме приключили с тях.
— Не се тревожи — каза Стаур. — Аз ще съм приключил с тях до залез-слънце утре. — И той се изсмя, Скейл също се изсмя, а Калдер определено не се изсмя. Детелината ги гледаше и си мислеше как това със сигурност не беше начинът да управляваш кралство. — Кървавия Девет никога не е бягал от двубой, нито Дау Черния, нито Уирън-от-Блай, няма да избягам и аз!
— Току-що изброи няколко мъртви празноглавци! — изсъска Калдер и насмалко да отскубне кичур от косата си. — Кажи му бе, Детелина, мътните да го вземат, кажи му!
Детелината беше прекарал няколко месеца в повтаряне на все същите неща и думите му все пропускаха целта. Повече успех щеше да има, ако тръгнеше срещу тежковъоръжена конница с лък и пълен с нарциси колчан. Но какво пък, един нарцис повече няма да навреди. Той разпери ръце, все едно държеше цял поднос с мъдри съвети:
— Няма по-голяма глупост от това доброволно да се изправиш срещу опасен противник на равни начала. Виж мен например. Всичко изгубих в кръга.
— И топките си ли остави там? — изви презрително устни Стаур.
— Още са си на мен, принце, малко по-спаружени, но иначе живи и здрави. Разликата е, че повече не мисля с тях.
— Племенникът ми победи Странник-на-портата в кръга — заяви Скейл и издуха малко пяна от чашата с ейл. — Никакъв проблем да бие някакъв си южняк.
— Я ми припомни, братко — каза Калдер. — Кой ти отсече ръката? Някакъв си южняк, доколкото си спомням?
Скейл не се ядоса, просто се нахили и изложи гордо на показ оредели зъби.
— Умен си, братко. И хитър. Точно като баща ни. Всичко, което имам, дължа на твоя ум, на безмилостността и верността ти, не съм забравил това. Много неща разбираш по-добре от мен. Но ти не си боец.