Където се коват имената
Лео беше чувал хората да казват „Нападението е най-добрата защита“. Не помнеше къде го беше чувал, нито от кого, но реши, че съвета го биваше. Дързък и надежден принцип. Прилично житейско мото. Планът му беше да бъде вихрушка. Да не оставя Стаур да си поеме дъх, да не му даде място да мръдне, нито възможност да мисли. Ще го побърка от удари, ще го прати при пръстта за нула време и ще пирува по случай победата си, ще се наслаждава на песните за майсторството си.
Но плановете имаха неприятната черта да се сриват в момента, в който се извадеха оръжия, и този на Лео умря в мига, в който Изърн-и-Файл извика „Начало!“.
Стаур го връхлетя така мълниеносно, че трябваше да обърне пронизващия си удар в нескопосано париране, почти моментално след това се озова залитнал назад, а мечът на Барнива разтресе ръката му, посрещайки мощен посичащ удар отстрани.
Зърна за миг усмивката на Стаур, проблясък на стомана и отново залиташе заднешком, парираше, избягваше атаките и пак парираше, но не спираше да отстъпва. Звънтенето на оръжията им при първоначалната, светкавична размяна на удари бе почти напълно удавено в рева на тълпата. Лео пропусна пред себе си един особено противен посичащ замах отстрани, който, ако бе попаднал в целта, щеше със сигурност да му отнесе главата, и се приготви на свой ред да нападне, но Стаур не му предостави никаква възможност за това. Той просто отстъпи от пътя на първоначалната слаба контраатака на Лео с презрителна усмивка на уста и моментално нападна отново.
Както изглеждаше, Стаур също беше чувал поговорката за нападение и защита. И по всичко личеше, че е по-добър в това отношение.
— Убий го! — крещеше пронизително Антоп.
— Давай! — викаше Юранд.
— Лео! — изрева Глоуард и разтресе щита си. И Стаур го връхлетя отново с три светкавични последователни удара и Лео избегна първите два почти по случайност. Третия пропусна пред себе си, залитайки отново назад, но успя да насочи криво-ляво пред себе си меча в опит да задържи противника си на разстояние. Вече нямаше съмнение, Стаур беше вихрушката, а той разнасяното от нея сухо листо.
Каква бързина само. Беше донесъл тежък северняшки меч — широко острие, масивен гард и дълга дръжка с едра, позлатена топка на края — но той го въртеше с такава лекота, все едно беше стириянска рапира. Почти никога не се връщаше в начална позиция за нова атака, а просто продължаваше с нападение от различна страна. Почти никога не отстъпваше назад, краката му се плъзгаха единствено напред. Намеренията му бяха пълна загадка и на Лео не му оставаше друго, освен да гадае откъде ще дойде следващата му атака.
Освен Бремър дан Горст, който спокойно можеше да претендира, че е най-умелият майстор на меча в цялата история на Съюза, Лео не беше виждал друг с такива нечовешки умения. Усети съмненията да плъзват като хладна тръпка по гръбнака му. Осъзна, че досега е бил увит в топлото одеяло на самоувереността, но то бе смъкнато от гърба му и той не беше подготвен за студа.
Но Лео беше чувал и друго да казват хората: „Има много начини да счупиш яйце“. Не беше напълно сигурен, че разбира смисъла, но му звучеше като надеждна философия. Прилично житейско мото като всяко друго. Стаур го превъзхождаше по бързина, но Лео имаше силата на своя страна. Ще изчака търпеливо да му се отвори възможност, после ще докопа чевръстото копеле и ще го пречупи като съчка.
Поредният промушващ удар на Стаур бе нанесен със светкавична бързина, но Лео беше готов. Изви тяло настрани, отклони острието на Стаур и вместо както преди да отстъпи, премина в нападение и за пръв път от началото на двубоя зърна за миг изписаната на лицето на Стаур изненада. Започна да сече с всички сили, засипа Стаур с тежки удари, които със сигурност щяха да накарат ръцете му да изтръпнат при парирането им.
Стоманените остриета изстъргаха едно в друго, когато Стаур спря меча на Лео, удържа го пред себе си толкова близко, че стоманеният ръб почти докосна върха на носа му. Гардовете на мечовете им се кръстосаха, побелелите им от напрежение юмруци почти се допряха, двамата се зъбеха, ръмжаха, натискаха с всички сили, започнаха да изместват стойка в търсене на някакво преимущество. Бяха застинали като статуи, а тълпата ревеше оглушително, умопомрачително.