Моментното опиянение от успеха угасна и бавно, много бавно Лео осъзна, че губеше и съревнованието по сила. Оголил зъби, той изръмжа, от устните му хвръкнаха пръски, но Стаур започна да го изтиква бавно назад, малко по малко, докато в един момент остриетата не се разделиха със звън и Лео залитна настрани. Не можа дори да си поеме дъх, преди мечът на Стаур да полети със свистене към него. Успя да го избегне в последния момент, но се подхлъзна, залитна и отскочи назад. Беше зяпнал от изненада, дишаше тежко.
Северняците в тълпата изреваха възторжено. Откъм страната на Съюза се разнесе мърморене. Големия вълк направи едно театрално въртене на меча си за радост на публиката и отново се усмихна. Очевидно всички бяха стигнали до едно и също заключение.
Че Стаур Здрачния бе по-добрият боец в кръга.
Лео беше чувал хората да казват също, че „винаги има начин“. Когато го чу за пръв път, не остана много убеден, но в момента му прозвуча като източник на нова надежда. Достойно житейско мото? Щом не може да надвие Големия вълк със скорост и сила, значи просто трябва да го бие по издръжливост. Ще го изтощи с непробиваема защита, твърда решителност и неумолима упоритост. Ако той е вихрушка, Лео ще бъде вкопало дълбоко в земята корените си дърво. Непоклатимо дърво, което и ураган не може да изкорени. Просто ще изтощи копелето.
Пронизващият удар на Стаур не беше добре насочен. За Лео не представляваше никаква трудност да го избегне с лекота, забелязвайки отварящата му се възможност за контраатака. Възползва се на мига, но в момента, в който скочи напред, Стаур свали рамото си, извъртя острието и замахна в къс, посичащ удар през средата. Лео ахна от изненада, когато долови полъха от профучаващото пред лицето му стоманено острие. Замахна в посичащ удар, но Стаур вече се беше извъртял настрани и пристъпваше на безопасно разстояние. И беше нахилен, вечно нахилен.
Тълпата изрева и за момент Лео си помисли, че беше заради него. Тогава усети гъделичкането по бузата си. Върхът на меча на Стаур беше одраскал бузата му, толкова остър и бърз, че дори не беше усетил допира. Заради кръвта ревеше тълпата. Неговата кръв.
Докато отстъпваше крачка-две назад, порязаното започна да щипе, после да тръпне. Лео се замисли колко лош щеше да е белегът. Зачуди се дали това не беше от онези рани, които северняците наричаха „кръщаващи“. Но тогава осъзна, че за тази цел трябваше да оцелее в двубоя, и гърлото му се стегна на топка. Мъртвите нямаха имена.
Усмивката на Стаур се разтегли заплашително, зловещо.
— Ще те накарам да кървиш, момче — каза той.
Върхът на меча на Брок профуча на педя разстояние от носа на Детелината и той се дръпна рязко назад. Оголил свирепо зъби, Стаур се хвърли срещу него и нанесе няколко последователни пронизващи удара. Зяпнал от изненада, Брок отскочи назад, изби острието на Стаур настрани и то изчатка в щита на мъжа до Детелината.
Мътните да го вземат, какъв шум. Стърженето на стомана, ръмженето и виковете на биещите си, яростният рев на тълпата.
Мътните да го вземат, каква блъсканица. Държащите щитове напрягаха ръце, кантовете тракаха един в друг, раменете на този отляво и този отдясно се блъскаха в неговите при всяко движение, пръстенът от щитове се гънеше и виеше при всяко доближаване на Стаур или Брок, ботушите мачкаха земята, гърбовете избутваха напиращата все по-близо и жадна за кръв тълпа.
Повтаряше си, че мрази тази представления, тълпа глупаци гледа как двама други глупаци се бият до смърт. Безсмислена бруталност и поне един пропилян напразно живот, изваждаща на показ най-лошото у човека. Но дълбоко, много дълбоко в себе си я обичаше. Все още изпитваше тръпката от наточена стомана и пролята кръв. Малка треска от Джонас Стръмното, забила се така дълбоко в него, че нямаше изваждане.
Нищо на този свят не раздвижва така кръвта, както гледката на биещи се до смърт в кръга мъже. С изключение може би на това да си един от тях. Усети гузното вълнение в стомаха си, когато Стаур връхлетя отново. Устните му се разтегнаха в жадна усмивка, когато Брок парира и отскочи назад. Момчето беше кадърен боец безсъмнено. Но бледнееше пред Стаур. И с всяка следваща размяна на удари все повече. Големия вълк въртеше тежкия северняшки меч толкова умело и с такава лекота, все едно беше игла за шиене. Майсторството му бе неоспоримо.
Последва нова размяна на удари — високо горе, ниско долу, пронизващ и посичащ. Брок работеше добре с краката, успя да парира всички удари, но докато се разминаваха, острието на Стаур остави червена резка по предмишницата му и пръсна няколко капки кръв в тълпата. Със сигурност можеше да осакати ръката на Брок, ако не да я отсече напълно, но не това търсеше в момента Стаур Здрачния, той не се бе сдобил с името Големия вълк заради скромността си. Както винаги той не пропусна възможността да се изперчи — ухили се и показа на тълпата червената ивица по острието на меча си. Майсторството му в перченето отстъпваше единствено на това с меча. За беда, двете често вървяха ръка за ръка.