— Не ми харесва тази работа — прошепна Лиди.
На Брод също не му харесваше. След всичко, което беше направил във Валбек, преди това във фермата, след всичко това, което беше направил в Стирия, как можеше да мисли дори, че ще му се размине? На зле отиваха нещата, щом мисълта за това колко несправедлив е светът, започне да ти се струва успокоителна мисъл.
Пътят минаваше през дървени порти на ниска, порутена стена. Отпред стояха дузина войници и още една облечени в черно практици. Командваше ги инквизитор с дълго, черно палто. Светлината от факлата придаваше демоничен вид на изпитото му, бледо лице. Двама мъже малко по-напред бяха изведени настрани и по колоната премина тревожно мърморене. Брод изпита острата нужда да побегне, осъзна, че неволно се оглежда за път за бягство.
— Успокойте се! — викаше инквизиторът. — Негово Височество принцът обеща пълна амнистия! Трябва да бъдат зададени въпроси, трябва да получим отговори, но това е всичко. Никой няма да пострада. Имате думата ми, имате думата на началник Пайк, имате думата на самия принц Орсо. Успокойте се. Вътре ще се раздава супа.
Така значи. Може да умреш, но може и да хапнеш супа. Срам, не срам, Брод трябваше да признае, че при него това със супата проработи.
— Трябва да им се доверим — промърмори той. — Стигнахме дотук, късно е за връщане назад.
— Можем да се върнем — изсъска Лиди и сбърчи тревожно чело.
— Ще ни видят и ще помислят, че крием нещо. По-добре вие двете продължете малко по-напред, отделно от мен. — Знаеше, че щяха да са по-добре, ако бяха продължили напред без него много отдавна. Но Мей не даде и дума да става.
— Не! Няма да се делим. Имаме повече шансове, ако…
— Сега пък какво? — Докато спореха, Арди се беше отделила от колоната и вървеше право към инквизитора. — Какво прави тя? — Ако това жалко нищожество привлечеше вниманието към тях на грешния човек, свършено е с тях. Но колкото и да беснееше вътрешно, Брод не можеше да направи нищо по въпроса. Какво, да изскочи и той от колоната и да я прибере обратно вътре ли? Така само ще влоши положението.
Един от практиците застана на пътя ѝ, стиснал решително дървена палка в ръка.
— Връщай се обратно при останалите, момиче!
— Аз съм Савин дан Глокта! — провикна се тя силно и ясно, гласът ѝ сигурно се чу миля по-назад по пътя. — Дъщерята на Негово Високопреосвещенство архилектора! Настоявам незабавно да бъда отведена при принц Орсо!
Инквизиторът я изгледа изпитателно. Практиците я зяпнаха. Цялата колона я зяпна, в това число и Брод. Не можеше да повярва на ушите си. След всичко, което бяха направили за нея, тя щеше да ги отведе право на ешафода.
От друга страна, имаше нещо различно в гласа ѝ. Звучеше така ясно, говореше така гладко и толкова властно. Имаше нещо различно и в държанието ѝ. Стоеше изправена, изпънала назад рамене, изпънала дълга шия, вдигнала гордо острата си брадичка. Изглеждаше една глава по-висока.
— Незабавно! — кресна тя на инквизитора.
Той се замисли за момент, после наведе покорно глава:
— Разбира се.
Практикът пред нея изглеждаше като ударен от гръм.
— Значи просто ще я…
— Ако младата дама е тази, за която се представя, тя се нуждае от незабавното ни внимание. Ако не е… това ще се разбере веднага. Също така светът е по-добър, ако приемаш хората за изначално честни и добри. — Той ѝ подаде учтиво ръка.
— Благодаря ви, инквизиторе — каза тя. — Тези тримата са с мен.
Инквизиторът хвърли един пълен с недоверие поглед на Брод.
— Не мога да изключа никого…
— Разбира се, че не можете, инквизиторе — прекъсна го Арди. Савин. Или която и да бе в действителност. — Само тези тримата. Настоявам.
— Много добре. — Инквизиторът им махна с ръка да излязат от колоната. Брод погледна към Лиди. Какво можеше да направи? Можеше ли някой да направи нещо въобще?
— По-добре се молете момичето да казва истината — изръмжа практикът в ухото на Брод, тръгвайки след тях по пътя.
— Изненадам съм колкото и ти — промърмори Брод и моментално съжали. Практикът го бутна напред и той се спъна в тревата. Изкушението да го фрасне, беше неустоимо, но знаеше, че направеше ли го, това щеше да му коства животът, вероятно този на семейството му също. Ако се впускаш във всеки изпречил се на пътя ти бой, не си голям мъж, а просто голям глупак.