Тя сграбчи здраво с две ръце главата му, зъбите им изчаткаха едни в други, пъшкаха, ръмжаха, мляскаха ненаситно. Неловко и свирепо едновременно, сякаш времето им изтичаше. Нищо общо с добре установената рутина, която имаха в кабинета на Суорбрек — размяна на учтиви фрази, стъпките на официалния танц и всеки криеше картите си от очите на другия. Сега те бяха на масата и всичко изглеждаше ужасно сериозно. Сърцето ѝ препускаше и тя чуваше оглушителните му удари в ушите си точно както в деня на въстанието.
Савин съзря леглото му в далечния край на шатрата, месинговата рамка проблясваше през процепа на завесите пред него. Започна да го тика натам. Той заотстъпва заднешком, без да спира да я целува. Спъна се в печката за дърва и за малко да падне, после се оплете в завесите и Савин трябваше да ги дръпне. Колко хора знаеха, че тя е тук? Не я интересуваше.
О, строгите предохранителни мерки, за които настояваше преди. Внимателно подбраното алиби за всяка минута от срещите им, смяната на карети, свалените щори на прозорците на кабинета на Суорбрек. Всичко в името на това баща ѝ да не разбере. В никакъв случай да не разберат родителите му. Никакъв шанс тя да свърши с копеле в корема. Беше свръхорганизирана. Болезнено предпазлива. Романтичните им срещи, щателно записани в тефтера на Зури като счетоводните баланси на една от фабриките ѝ.
Сега мислеше единствено за това по колко различни начини можеше да умре във Валбек. Пребита до смърт. От недояждане. В един от пожарите. Разкъсана от собствените си машини. Маниери, порядъчност, репутация и здрав разум… всичко това беше останало в миналото. Сега беше важно само да се отърве от парцала, наречен рокля, и да почувства допира на Орсо по кожата си. Лицето ѝ беше мокро. Плачеше ли? Не я интересуваше.
Обърна се с гръб към него, за да достигне копчетата.
— Махни проклетото нещо от мен.
— Опитвам се — промърмори той, докато се бореше с копчетата на яката ѝ, — мамка… му… — Чу се пращене на шевове, чаткане на хвръкнали копчета и Савин най-после успя да освободи ръцете си от проклетите ръкави. Задърпа роклята надолу, изсули се от нея като сменяща кожата си змия. Зарита с крака да се освободи от евтината фуста, срита няколко пъти платнището на шатрата, но успя да свали всичко.
В някои от случаите в кабинета на Суорбрек бяха приключили, преди да си е свалила шапката, а ето я сега — чисто гола. Разсъблечена, беззащитна. Ръцете му бяха на талията ѝ. Върховете на пръстите му пробягваха нежно по кожата ѝ. Едва-едва, все едно не можеше да се престраши да я докосне. Чуваше дъха му в ухото си. Преплете пръсти с неговите, притегли ръцете му около себе си. Насочи ги към гърдите си, между краката си. Беше прехапала език почти болезнено.
В нескопосано написаните романтични романи, които майка ѝ се преструваше, че не чете, принцът се притичваше на помощ на главната героиня, измъкваше я от лапите на опасността в последния момент и тя се хвърляше в леглото му, прималяла от вълнение и преизпълнена с благодарност. Жалка картинка. Савин намираше подобни истории за пълни глупости, а четенето им за пълна загуба на време. И ето я сега, правеше абсолютно същото. Беше ѝ все едно.
Той спря за момент. Учестеното му дишане погъделичка ухото ѝ.
— Сигурна ли си, че искаш…
— Сигурна съм, мамка му! — Пресегна се и сграбчи косата на тила му, изви главата му, за да го целуне през рамото си. Засмука езика му. Мляскаше жадно, ненаситно. Протегна ръка зад гърба си и започна да се бори с колана му, чопли с пръсти токата, усуква я насам-натам, накрая чу издрънкването ѝ и коланът се откопча. Орсо пое рязко дъх, когато разтвори панталоните му, едната ѝ ръка се плъзна вътре и сграби кура му. Извила болезнено китка, започна да го трие в гърба си.
— Проклятие — изпъшка той, докато се бореше с копчетата на куртката. — Проклети… униформи.
Когато най-после свали ризата си, топлината на гърдите му по гърба ѝ я накара да притвори блажено очи. Ръката му се плъзна по ребрата ѝ и я притисна силно към него. Другата му ръка се плъзна отново между краката ѝ и тя започна да се търка в нея. Плъзна коляно на леглото, загуби равновесие и залитна, трябваше да протегне ръка и да се хване за рамката. Другата продължаваше да търка кура му, усещаше го притиснат, влажен на кръста си.
Край на амбиции и манипулации. Край на тревогите за вчера, за утре. Останаха само пъшкането му и скимтенето ѝ, притворила очи и отворила широко уста. Да му се не види, звучеше като разгонена котка. Беше ѝ все едно.