— Кой е той? — изръмжа Вик, предвкусвайки успеха си.
— Не чух име — отвърна Малмър. — Не съм сигурен дори дали видях лицето му, но…
Топката на вратата се превъртя и Вик се извърна рязко назад, готова да изкрещи на практика да се разкара, но думите така ѝ не се откъснаха от устата ѝ.
На прага стоеше началник Пайк с безизразно обгорено лице и двама святкащи гневни погледи над маските си практици от двете му страни.
— Гледай ти, гледай ти — прошепна нежно той, пристъпяйки прага на малката стая за разпити. — Как уютно сте се настанили тук.
Краката на стола на Вик изстъргаха в пода, когато тя се изправи рязко на крака:
— Началник Пайк. За мен е чест.
— Честта е изцяло моя. Забележителна работа свърши във Валбек, инквизиторе. Умело и дръзко изиграно. Хитро и самоотвержено изпълнение. Без намесата ти това въстание щеше да има доста по-кръвопролитен край. Нищо чудно, естествено. Негово Високопреосвещенство е ненадминат в намирането на верния човек за всяка работа.
Вик склони почтително глава:
— Много сте мил, началник.
— Малцина ще се съгласят с това — отвърна Пайк и погледът му се насочи към Малмър.
— Този мъж беше един от водачите на въстанието. Задавах му въпросите за това откъде е тръгнала организацията му.
— Мислех, че блудният ни колега Ризно носи вината за това?
— Вероятно да. — Вик остави останалото недоизказано. Никога не използвай повече думи от необходимото.
— С удоволствие бих останал да наблюдавам работата ти. Малцина са тези, от които имам какво да науча за новите техники за разпит. — Пайк въздъхна дълбоко. — Но за беда Негово Високопреосвещенство иска да се върнеш незабавно в Адуа. Иска лично да поднесе поздравленията си.
— Няма нужда наистина…
— Наслади се на почивката си. — Пайк постави ръка на рамото ѝ. Допирът беше едва доловим, но въпреки това накара кожата ѝ да изтръпне. — Повече от очевидно е, че си я заслужила. Аз поемам оттук нататък. Ще открия каквото има за откриване. — Един от практиците му стовари тежко сандъчето на масата и инструментите в него издрънчаха. — Имай ми доверие.
Вик погледна към Малмър. Веднъж, в лагерите, докато влачеха дънери през замръзнало езеро, един от затворниците пропадна в леда. Двама пропълзяха по корем до дупката и се опитаха да го издърпат за ръцете. И той, и те изчезнаха под леда.
Ако искаш да оцелееш, по-добре се научи да разпознаваш изгубените каузи. И след това се научи да им обръщаш гръб. Да ги оставяш на произвола на съдбата, преди да са завлекли и теб след себе си. Тя се обърна към вратата.
— Някой ден трябва да седнем да си поговорим двамата с теб. — Пайк беше от хората с противния навик да спрат и извикат някого, да го накарат да се обърне просто за да му покажат, че имат властта да го направят.
— За какво, началник?
— Има много хора в инквизицията, които са прекарали дълго време в Англанд, но повечето от тях са държали ключовете. — Той се наведе към нея и гъделичкането от дъха му накараха космите на тила ѝ да настръхнат. — Онези, които сме прекарали също толкова време, само че от другата страна на ключалките, трябва да се държим един за друг. Да си припомняме от време на време… научените там уроци.
Тя се усмихна половинчато:
— Моите са винаги в главата ми.
Малмър гледаше втренчено в ръцете практика, който вадеше един по един инструментите и ги подреждаше в прави редици на масата.
Хареса го от момента, в който го срещна. Не се наслаждаваше на гледката ни най-малко. Но по-добре се научи да разпознаваш изгубените каузи. И след това се научи да им обръщаш гръб. И Вик се прегърби и се обърна към вратата.
— И така. Господарят Малмър, нали така? Мисля, че говореше за… за Тъкача?
Резето се спусна.
Нов човек
Орсо примигна и отвори очи. Вятърът полюшваше платнището на шатрата. Отне му известно време да си спомни къде е.
Валбек. И нещо, от което е доволен…
Въстанието бе потушено и…
Савин!
Преобърна се в леглото бавно, много бавно, не смееше да погледне, умираше от ужас, че беше сънувал всичко и леглото ще се окаже празно.
Но ето, тя лежеше до него. Със затворени очи, леко разтворени устни, острите ѝ ключици се повдигаха леко при всяко вдишване.
Усети сълзите да напират в очите му и стисна силно клепачи. Тя е в безопасност. Тя е до него. Устните му се разтеглиха в широка усмивка.