— Можех да… можех да… — Орсо не успяваше да намери точната дума. — Да спра това.
Тъни му подаде чашата и го потупа бащински по рамото:
— Не, нямаше да можеш.
Орсо се замисли сериозно дали да не плисне чая в лицето му, но устата му беше пресъхнала и затова просто отпи. Дървото на бесилката простена и Малмър му обърна бавно гръб.
Орсо Милостивия щели да го нарекат един ден историците, поглеждайки с възхита назад към постиженията му?
Как не.
Като две капки вода
— Как си?
Лео примижа от болка, докато опъваше ранения си крак.
— Още боли.
— Можеше да е много по-зле.
Направи нова болезнена гримаса, притискайки ръка към раната на корема си.
— Безсъмнено.
Майка му посегна и докосна внимателно с палец превръзката на бузата му.
— Боя се, че ще ти останат белези, Лео.
— Очаква се от воините да ги имат, не мислиш ли? В Севера ги наричат кръщаващи рани.
— Мисля, че северняшките обичаи ми дойдоха в повече през последните няколко дни.
— Да, малко почивка няма да ти навреди. — Лео въздъхна дълбоко. — Риккъ не дойде да ме види.
— Изходът от двубоя не я зарадва много.
— Предпочита да бях умрял ли?
— Предпочита Здрачния да беше умрял. Изрази доста гласно мнението си по въпроса.
— Обикновено е такава по всички въпроси — изсумтя Лео. Обикновено Риккъ беше извор на добро настроение, но сега започваше да подозира, че под него се криеше дълбок кладенец от вражди и неуредени сметки. — А ти какво мислиш?
— Мисля, че пощади живота на Здрачния, защото имаш голямо сърце.
— Разбирай малко мозък в главата?
— Както казва Столикус, да убиеш врага си, носи облекчение. Да се помириш с него, е повод за празнуване. — Очите ѝ срещнаха неговите. И погледът в тях казваше, че предстои да научи важен урок. — Ако успееш да направиш приятел от Големия вълк… ако успееш да направиш съюзник от Севера… — Тя замълча.
Лео примига учудено:
— Дори в момент като този мислиш за следващата стъпка.
— Ако тичащият не мисли за всяка следваща стъпка, рано или късно ще падне по очи.
— Ако Риккъ ми е сърдита, че оставих Здрачния жив, какво ли ще каже, ако се сприятеля с него?
— Ако си решил да бъдеш велик лорд губернатор, нейните чувства не трябва да диктуват политиката ти, моите също. Твоите най-вече. Трябва да правиш каквото е необходимо, в името на всеобщото благо. Искаш ли да бъдеш добър лорд губернатор, Лео?
— Знаеш, че искам.
— Съюзът е във война със Севера кога повече, кога по-малко от времената, когато Касамир покорил Англанд. Не можем да победим северняците с мечове, Лео. Временно може би, но не и завинаги. Битките с тях никога няма да свършат — каза тя тихо и спокойно. — Освен ако не ги поканим на нашата маса.
— Значи сега съм… миротворец?
— Ти си боец също като баща си. Но това, което отличава добрия воин от обикновения убиец, е, че той знае кога да спре да се бие.
С изкривено от болките — в ребрата, в корема, в крака — лице, Лео се надигна, свали бавно крака от леглото и стъпи на студения под.
— Да ти призная, точно в момента не ми е много до бой.
— Съмнявам се, че ще стоиш настрана от меча още дълго. — Майка му се усмихна и извади от ръкава си сгънато парче хартия. — Пристигна писмо за теб. От краля. Или по-скоро от лорд шамбелана му.
— Не ми казвай, че най-после са се наканили да изпратят подкрепления.
— Вестта е стигнала до тях и знаят, че вече няма нужда. И естествено, следват излиянията и хвалбите за воинските ти умения.
— Хвалбите им са като мехлем за раните ми, няма що.
— Предлагат нещо повече от просто хвалби. — Тя погледна към писмото. — Поканен си в Адуа за отпразнуването на победата ти. Ще има огромен парад в чест на погрома над Севера! Предполагам, Висшият съвет просто иска кралят и сина му да се потопят в славата ти.
Лео почеса внимателно порязаното си рамо през превръзката. Мътните да го вземат, как щипеше само.
— Ти си тази, която заслужава парад в своя чест.
— За какво? За непрекъснато ми отстъпление? — Тя постави ръка на неговата. — Ти се би. Ти победи. Ти заслужаваш наградата за това. — Спря за момент и го погледна в очите. — Гордея се с теб.
Думите ѝ му подействаха като меч в корема. Стисна очи, за да потуши напиращите в тях сълзи.
Не беше осъзнал колко много искаше да чуе точно тези думи.
Не беше лесно.