Забеляза, че Лео е придобил онзи вид, който имаше винаги когато майка му беше наоколо, вида на сгълчано от майка си дете. Риккъ започваше да я разбира, да ѝ съчувства все повече.
— Сега наследникът на трона на Севера ми дължи живота си. Честта му го повелява. Това е важно…
— Мътните да го вземат — нахили се ехидно тя. — Мислиш, че хората като Стаур Здрачния ги е еня за неща като дълг и чест? Ще се обърне срещу тебе по-бързо от змия. Обеща ми, че ще го убиеш, Лео. Обеща ми.
— Не е толкова лесно да убиеш човек! Не и когато лежи безпомощен в краката ти.
— Аз бих казала, че това е идеалният момент!
— Ти пък какво знаеш? — сопна ѝ се той. — Между мъжете в кръга се ражда братска връзка. Не можеш да разбереш това!
— Защото имам путка между краката или защото имам мозък в главата?
— Майка ми може и да се отнася с мен като с дете, но тя поне ми е майка и аз съм ѝ дете. Сега съм лорд губернатор! — викна той отчасти гневно, отчасти изхленчи като обидено дете. Все едно опитваше да убеди не толкова нея, колкото себе си. — Трябва да взимам решения.
— И първото е да нарушиш шибаното си обещание?
Той се стъписа от яростта в тона ѝ. В интерес на истината, тя също се изненада.
— Не мислех, че си толкова… безмилостна.
— О, да, Риккъ Безмилостната, ужасът на Севера. Явно мъжете в живота ми не ме познават така добре, колкото си мислят. Проблемът е, че като си добър с всички, не можеш да свършиш нищо като хората, Лео. Трябва да направиш от сърцето си камък. Трябваше да го убиеш.
— Може би си права. — Той вирна гордо брадичка. — Аз победих. Аз взех решението какво да правя с него.
Мътните да го вземат, как се стигна дотук, как допусна това да застане между тях? От пълно щастие и тук-там малко заяждане бяха стигнали до заяждане и никакво щастие. Предположи, че като с всичко останало хубавото накрая свършва. По лицето ѝ премина неприятна тръпка и това, че не можеше да подчини дори собственото си тяло на волята си, я вбеси още повече.
— Ах, ти, арогантен шибаняк такъв! — кресна тя. — Постъпи безразсъдно, глупаво, не можеше да се мериш с него по никакъв начин! Победи само защото Стаур е още по-надут идиот и от теб и не се сдържа да не се перчи! Победи, защото видях с дългото око какво ще стане, и само защото аз, мамка му, ти извиках какво да направиш!
Когато Лео заговори отново, превързаното му лице беше с каменно изражение. След като тя свърши с обидите и млъкна намусена, той пристъпи към нея. Не беше ядосан. Нито натъжен.
— Не помниш ли какво ми каза? Никой не помни как е спечелен двубоят, а само кой го е спечелил. Аз победих. Никого не го е грижа как.
Докато минаваше покрай нея, рамото му се остърга в нейното, не я блъсна, но и не беше далече от това.
Само допреди няколко дни ѝ каза, че я обича. Явно се отърсваше от любовта си толкова лесно, колкото и от обещанията си.
Остави я сама на ветровития склон. Да беснее вътрешно.
— Лео дан проклетият Брок — озъби се тя, в случай че някой е пропуснал да отбележи гнева ѝ. — Този самовлюбен дръвник!
Изърн си играеше замислено с костите в една от огърлиците на шията си.
— Предусещам, че нещо се е случило между двете влюбени гълъбчета.
— Никога не те лъжат чувствата ти за тия работи — отвърна замислено бащата на Риккъ.
— Надут, самовлюбен задник! — изсъска Риккъ и разтри отново око. Още болеше. Не спираше да пари.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът? — Баща ѝ я погледна с онзи свой спокоен, невъзмутим поглед, който винаги успяваше да я вбеси.
— Лео дан лъжливият Брок, ненадеждният шибаняк, ето какъв!
— Прекалено високо издигаш хората, така няма как да не те разочароват…
— Голяма грижа ми е това — каза Изърн и закима одобрително — как само ме боготвори това момиче.
— … и когато това стане, падат от много високо.
— Не е вярно! — сопна се Риккъ. Замисли се дали пък не беше прав, изгуби търпение и още повече се ядоса. — Пълни глупости!
— От самото начало знаеше, че той мисли, първо, за себе си, второ, пак за себе си, трето, за себе си отново и накрая пак за себе си — каза Изърн.
— И според теб няма проблем с това?
— Казвам, че е голям недостатък на един любовник, но не е като да не си подозирала за него. Като издялаш лодка от сирене и тя потъне, разбираш ли, не продънваш небесата от рев, всеки знае, че от сирене лодки не се правят.