— Благодарение на теб. Доведох ги с мен. — Зури махна на двама мъже да се приближат. И двамата бяха тъмнокожи като нея, но иначе нямаха нищо общо помежду си. — Това е Харун.
Беше широк като врата, плешив, с голяма брада. Той докосна с два пръста голямото си чело, сериозен като гробокопач, и заговори с най-басовия глас, който Брод беше чувал:
— Слава на Бог, че ви върна жива и здрава у дома, лейди Савин.
— А това е Рабик.
Рабик беше малко по-възрастен от Мей, строен, с искрящи очи и лъскава, черна коса до раменете. Той се поклони отривисто и се усмихна лъчезарно:
— Благодарни сме на вас за убежището и за това, че ни избавихте от хаоса на Юга.
— Радвам се, че сте тук — отвърна Савин.
— Майка ти иска да те види, естествено — каза Зури, — има ужасно много неща в тефтера ми, които трябва да обсъдим, но предположих, че първо ще искаш да си вземеш вана.
Савин притвори очи и въздъхна дълбоко:
— Слава на съдбата, че си отново тук, не можеш да повярваш колко много ми липсваше. Вана, майка, тефтер — в този ред.
— Веднага след като настаня приятелите ти, ще се кача горе да помогна с обличането. Позволих си… да наема нова прислужница за грима.
Савин преглътна тежко.
— Разбира се. Зури, би ли била така добра да ми намериш малко перлен прашец? Имам нужда от малко… подкрепа.
Зури стисна ръката ѝ:
— Чака те в стаята ти.
Брод изпроводи с поглед изкачващата се по стълбите Савин. Бяха толкова широки, че решеше ли, можеше каретата да се изкатери догоре. Тогава погледът му бе привлечен от полилея. Всъщност бе заслепен от него. Обърната надолу с върха планина от висеринско стъкло. Една дузина от най-добрите свещи, при това от големите, струваха десет къса всяка. Зачуди се колко ли е струвал този полилей. Колко ли струва само да го запалиш всяка вечер.
— Вие трябва да сте семейство Брод.
Зури ги изучаваше подозрително с черните си очи, нито следа от любезното посрещане отпреди малко. Не можеше да я вини. Двамата с Лиди бяха изгубили ума и дума. Наложи се Мей да отговаря от името на цялото семейство. В последно време това се случваше все по-често.
— Казвам се Мей, а това са родителите ми Лиди и Гунар. — Тя вдигна гордо брадичка, нито следа от смущение и това накара Брод да изпита странен прилив на гордост. — Ние се грижихме за лейди Савин във Валбек. Пазихме я, с нас беше в безопасност.
— Тя и родителите ѝ ще са ви изключително признателни. Никой, който е направил услуга на това семейство или който се е отнесъл зле с тях, не е останал трижди възнаграден за постъпката си. Разбирам, че ще се присъедините към домакинството на лейди Савин?
— Бихме искали, да — отвърна Лиди.
— Ще ѝ служите, ще работите за нея. Тя е много взискателна.
— Работата не ме плаши — каза Мей.
— Тя все пак, както казва пророкът, е най-правият път към рая. — Имаше нещо особено в усмивката ѝ, когато го каза, сякаш не беше толкова набожна, колкото предполагаха думите. После тя ги поведе по един безкраен коридор. Там нямаше бляскав мрамор, просто бели стени и дървен под, но всичко беше чисто, миришеше на сапун. Но дори и тук Брод пак се чувстваше не на място. Разминаха се с две момичета, нарамили наръч пране всяка. Погледнаха ги тревожно, с любопитство, като изпуснати от клетките им животни. И може би имаха право.
— Колко прислужници има тук? — попита Мей.
— В тази къща деветнайсет. И дванайсет охранители.
Очите на Лиди щяха да изскочат и Брод предположи, че и неговите са се облещили подобаващо.
— Че колко къщи има тя?
— Това е градската къща на бащата на лейди Савин, Негово Високопреосвещенство архилектора. Лейди Савин прекарва повечето си свободно време тук, въпреки че няма много такова. — Зури хвърли поглед на окачения на верижка на шията ѝ часовник и ускори крачка. — Тя самата притежава пет къщи. Една в Адуа, която използва предимно за сбирки на Слънчевото общество и приеми, една в Келн, една в Англанд, малък замък в Старнленд и друг в Уестпорт. — Тя се доближи заговорнически до Брод. — Но в него, доколкото знам, не е стъпвала още.
— Малък замък — прошепна Мей с изтънял от изумление глас в ухото на Брод.
Минаха покрай кухня, в която една жена раздаваше здрав пердах на огромна камара тесто, а друга разфасоваше голяма риба.
— Колко хора работят за нея? — попита Лиди.
— На лична служба при нея, включително вие тримата, братята ми и новата прислужница — трийсет и четири. В различните производства и фабрики, в които има участие… стотици. Хиляди може би.