— Не виждам защо не. Не е като да съм обсадена от обожатели.
— Засега може би. — Баяз я огледа замислено като касапин, подбиращ какво да избере от стадото за заколение. — Но кой знае какво крие бъдещето?
— Ъхъ — промърмори Риккъ, докато го гледаше как изкачва стъпалата заедно с къдрокосия си съратник, — би било добре да се знаят тия неща.
Тръпката седеше на седлото и умислен, въртеше ли, въртеше пръстена на кутрето си. Гледаше по-навъсено от всякога към сградата.
— Какъв ти е пък на теб проблемът? — попита го Риккъ.
Той извърна глава и се изплю.
— Никога не съм обичал банките.
Човекът, когото наричаха Дъртата клечка, кралският изтезател архилектор Глокта, седеше прегърбен зад огромно, отрупано с хартия писалище и намръщен, подписваше документ след документ. Смъртни присъди, предположи Лео, изпълнени с едно движение на писалката му.
Негово Високопреосвещенство накара Лео да чака неприлично дълго, преди да се протегне с болезнена гримаса на лицето, да пусне писалката в мастилницата и да се усмихне. На това изпито, восъчно бяло и прорязано с дълбоки бръчки лице хлътналата му усмивка с липсващи предни зъби изглеждаше толкова приятна за окото гледка, колкото прегънато наобратно коляно. Ако вътрешното разложение на човек се изразяваше във външна грозота — а според Лео това беше точно така — архилекторът беше по-противен от най-противното нещо, на което го оприличаваха хората. Той протегна ръка.
— Извинете ме, ваша милост, но ставането ми е голям проблем в последно време.
— Разбира се. — Лео докуца до писалището, подпирайки се тежко на бастуна. — Аз самият в последно време не съм от най-пъргавите.
— Вие, надявам се, ще се оправите. — Отвратителната усмивка се разтегна още повече на лицето на Глокта. — За мен няма такава опасност.
Изглеждаше така, все едно и най-лекият повей на вятъра щеше да го прекърши на две, но костеливата му, покрита с почти прозрачна и оцвъкана с кафеникави петънца кожа ръка стисна тази на Лео значително по-здраво от огромната лапа на Бремър дан Горст. „Можеш да научиш много за един мъж само от ръкостискането му“, казваше баща му и това на сакатия дъртак беше като ковашки клещи.
— Приемете поздравленията ми за победата си — каза Глокта, след като огледа изпитателно Лео. — Короната ви е изключително признателна за великолепната работа, която свършихте.
— Благодаря, Ваше Високопреосвещенство. — Естествено, може ли да го отрече някой. — Но не я постигнах сам. Много добри мъже дадоха живота си. Добри приятели… мъртви. Не на последно място, тази война направи огромна дупка в хазната на Англанд. — Лео извади дебелия свитък, който майка му беше изготвила. — Управляващият съвет на провинцията ме помоли да отнеса до съветниците на Негово Величество сметките, изложени в този свитък. Предвид липсата на каквато и да е помощ от страна на короната, те очакват — те настояват — за финансова помощ с цел възстановяване на щетите. — Беше упражнявал речта си по време на пътуването и остана доволен от това как му се получи. Нищо работа, всеки може да се справи с такава бюрокрация. Но Глокта изгледа свитъка така, сякаш Лео му беше поднесъл говно. Погледът му се вдигна.
— Парадът по случай победата ви е след три дни. Четирихилядна войска, чуждестранни гости и членове на Камарата на лордовете също ще вземат участие. Ще тръгне от двореца, ще мине през начертания маршрут покрай Стената на Арнолт и ще завърши на Площада на маршалите. Там Негово Величество ще направи обръщение към присъстващия елит на Съюза и ще ви поднесе възпоменателна награда под формата на параден меч.
Лео не сдържа усмивката си.
— Това звучи… прекрасно. — Изпълнена детска мечта.
— Принц Орсо ще язди до вас начело на колоната — добави Глокта.
— Моля? — Усмивката на Лео повехна скоропостижно.
Единият клепач на архилектора затрептя и по бузата му се стече сълза. Той я избърса с пръст, преди да продължи.
— Негово Височество наскоро също спечели бляскава победа. Потуши въстанието във Валбек…
— Обесил е някакви селяни. — След задоволството от целия ден тази новина беше двойно по-разочароваща. — Може ли да има сравнение въобще!?
— Прав сте — отвърна Глокта. — Все пак той е престолонаследникът на Съюза, а вие — внук на известен предател. Наистина не може да се говори за сравнение, но щедростта му е огромна, настоя да сподели с вас славата си.
Лицето на Лео изтръпна, сякаш беше зашлевен. Да му се не види, та това си беше същинска плесница по гордостта му, а тя бе доста по-чувствителна от лицето му.