— Лейди Савин, уверявам ви…
— Не си прави труда, опитвам се просто да ти обясня, че който и да стои зад теб, не мога да си позволя лукса да оставя теб и Селест дан Хюген да ме прецакате така. — Тя извърна глава и погледна Брод право в очите.
„Е, сега поне, на служба при такава изискана дама, няма как да се забъркаш в неприятности, нали?“ Така му каза Лиди, а той ѝ се усмихна: „Да. Край на неприятностите“. Сега Брод не се усмихваше.
Той знаеше точно какво очаква от него лейди Савин. Беше виждал този поглед преди в очите на някои от мъжете, с които се беше бил. Онези, които трябваше да държиш под око. Онези опасните, с които трябваше да внимава. Досети се, че неговият поглед е същият в момента. Че в очите му се чете задоволство, че се е стигнало до това.
Брод не разбираше от сделки, от канали, но разбираше от такива погледи. Познаваше ги прекалено добре.
Пристъпи напред, хвана ръба на писалището и го повдигна. В кабинета нямаше място да го избута нанякъде, затова той просто го вдигна и го изправи до стената. Хартия, статуетки, един красив нож за отваряне на писма — всичко се плъзна към единия край като по палубата на потъващ кораб и се изсипа на пода. С изправеното до стената писалище Корт остана неловко изтъпанен на стола си, облещил очи и стиснал дебелите си колене.
Брод свали стъклата за гледане, сгъна ги и ги прибра в джоба си. Пристъпи на мястото на писалището. Една от дъските на пода изскърца под подметката му.
— Изгубих много неща във Валбек, господарю Корт — чу гласа на лейди Савин сякаш много отдалеч в размазания пред очите му кабинет. — Няколко инвестиции, няколко съдружници, един великолепен колан, една досадна, но кадърна прислужница. Но наред с тях изгубих и търпението си.
Брод пристъпи още крачка напред и коленете му почти опряха в тези на Корт. Наведе се и постави ръце върху подлакътниците на стола му. Носовете им бяха на една педя разстояние. От толкова близко Брод нямаше проблеми с очите и видя ясно изписания ужас на лицето на Корт.
— Ти ме разочарова — каза Савин. — А днес съм в настроение да пречупя всичко, което ме дразни и разочарова. Така да го пречупя, че никога повече да не бъде поправено.
Брод стисна подлакътниците на стола с такава сила, че всяка сглобка изпука, после изпръхтя през ноздри. Като бик. Брод Бика, нали така му казваха навремето. Държеше се като човек, който едва се сдържа да не пусне стола и хване нещо друго. Или може би наистина едва се сдържаше.
— Уговорката ни остава! — изписка Корт. Беше извил лице настрани и стиснал очи. — Разбира се, че важи, лейди Савин, как иначе?
— О, чудесна новина. — Веселието в тона на Савин отпусна като невидима ръка хватката около гърлото на Брод.
— Вие сте съдружникът, който винаги съм искал! — запелтечи Корт. — Уговорката ни остава непоклатима, излята от желязо като моста ми.
— Твоят мост?
Когато Брод сложи отново стъклата на носа си, Корт тъкмо отправяше трепереща усмивка на лейди Савин.
— Нашият, нашият мост.
— Прекрасно. — Савин сложи една ръкавица, Зури постави с едно-единствено движение шапката ѝ и я забоде с карфицата. — Ще е много жалко, ако се наложи да изпращам господаря Брод на ново посещение. Кой знае какво може да стане, ако не съм до него? — Брод затвори внимателно вратата на кабинета. Чак когато пусна дръжката, осъзна, че ръката му трепереше.
Зури се надвеси над един от чиновниците:
— Господарят Корт има нужда от малко помощ с писалището си.
Отвън беше прекалено светло и шумно, докато вървеше след лейди Савин към каретата.
— Не съм кочияш, нали? — промърмори Брод.
— Голяма част от работата ми е да преценявам заложбите на хората — каза Савин, оглеждайки кипящата работа по изкопа. — Открих твоята в момента, в който ме спаси от онези мъже на барикадата във Валбек. Да те направя кочияш, би било все едно да наема художник да вароса бараката за инструменти в градините ми. Но не си ли по-доволен от избора ми? — Тя се извърна леко към него. — Аз определено съм. — И тя продължи да се носи към каретата грациозно, сякаш стъпалата ѝ не докосваха земята, сякаш целият свят ѝ принадлежеше.
— Ти си роден талант, господарю Брод. — Зури постави нещо в дланта му. Златна монета. Повече, отколкото му платиха за месец работа в пивоварната във Валбек. Повече, отколкото получи след нападението на Муселия.
Брод вдигна глава и я погледа в очите: