Имаше чувството, че кожата не ѝ беше по мярка, оставѝ дрехите. Щеше ѝ се да имаше малко дървесна гъба, ама не беше взела никаква, защото, разбираш ли, това не е място за дъвчене на дървесна гъба, и се беше оказала напълно права, не беше. Къде да се изплюе човек? На гърба на някого? В цялата тази необятна зала познаваше една шепа хора. Не можеше да нарече Баяз приятел, пък и той също беше нагласен като всички останали. Виждаше лъщящото му теме да се движи из тълпата, видя го да спира и да си шепне с хората, очевидно бе в свои води. Юранд стоеше сам отстрани и видимо страдаше за Лео повече и от нея. Младия лъв междувременно беше вечно заобиколен от тълпи нови, излъскани приятели, които щяха да му забият нож в гърба в момента, в който се обърнеше.
И сякаш за да поръси сол в и бездруго щипещата рана, някаква жена се беше залепила за него. Бледа, приказно красива, с толкова червена коса, колкото никоя коса нямаше правото да бъде. Беше вдигната нагоре със златен гребен, а оттам се спускаше на идеални спирали върху голите ѝ, покрити с лунички рамене. Циците ѝ изглеждаха така, сякаш във всеки момент щяха да изскочат от роклята ѝ, но благодарение на някаква магия на шивашкото изкуство оставаха на мястото си. Подробност, която определено не беше убягнала на Лео. Човек ще си каже, че тайната на сътворението се криеше в деколтето ѝ, очите му все натам зяпаха. Носеше огърлица от искрящи, червени камъни и гривна в комплект с нея. Корсетът на роклята ѝ беше украсен с блестящи кристалчета и мътните да го вземат, върхът на едната ѝ обувка — също!
А Риккъ имаше халка на носа. Като бик.
Какво повече да каже? Идеше ѝ да отскубне проклетото нещо, но не се сещаше как, без да разпори носа си. Съмняваше се, че ако го направеше, това щеше да привлече нечие внимание към нея. Нямаше и най-малка представа за правилата на тази игра на ветрила, пърхане с мигли, подхвърляне на намеци и разнасяне на аха да изскочат от деколтето цици. За последното нямаше и необходимите атрибути.
Сръбна от воднистото вино, което ѝ бяха сипали. Не беше нищо особено на вкус, но имаше ефект, а именно — да кара ушите ѝ да парят и да я завлича все по-надолу в дълбините на завист и отчаяние. Хората казваха, че пиенето те правело щастлив. Имаха предвид, че прави щастливия още по-щастлив. Никой не споменаваше, че нещастния го прави още по-нещастен.
Тя се оригна тихо и устата ѝ се изпълни с неприятен, сладникав вкус. Остърга език в горните си зъби.
— Мъже — промърмори натъжено.
— Знам — чу се глас до нея. — Няма оправия с тях.
Мътните да го вземат, тази тук беше още по-красива от онази. Кожата на лицето ѝ искреше, сякаш не беше просто от плът, а от някаква магическа смеска от плът и сребро. Всеки жест на изящните ѝ ръце, от рамото, та до върха на пръстите ѝ, беше съвършен, отработен като танц.
— Мамка му… — Риккъ не можа да се сдържи да не я огледа от глава до пети. — Ама и ти как само си се постарала.
— Честно казано, работата я свършиха прислужничките ми. Аз просто стоях там и ги чаках да приключат.
— Прислужнички? Че колко прислужници са му нужни на човек?
— Само четири, ако си разбират от работата. Много ми харесва ризата ти. Изглежда удобна. Ще ми се и аз да можех да се облека така.
— Че какво те спира?
— Милионите правила за това как трябва да изглежда и се държи една дама. Никой не ти казва какви са, но ако ги нарушиш, наказанията са ужасно тежки.
— Звучи ми като голям таралеж в гащите.
— И представа си нямаш.
— Да си призная, дори не знаех какво да очаквам. — Риккъ подръпна ризата си. Беше залепнала за подмишниците ѝ в тази горещина и задуха. — Имам нови ботуши. И дори си сресах косата. — Тя прибра нервно един кичур зад ухото си. — Но наскоро ми се наложи да спя в гората в продължение на две седмици и оттогава просто отказва да стои накъдето ѝ кажа. Ти как успяваш да накараш твоята да… стои така?
Тя се наведе към Риккъ:
— Това е перука.
— Така ли? — Загледа се в лъскавите, сплетени на плитчици и натрупани един връз друг кичури — същинско гнездо от злато. — Прилича на истинска коса, само дето е… повече от коса.
— О, истинска коса е. Но не е моята.
— Твоята не расте ли?
— Подстригвам я.
— Искаш да кажеш, прислужничките ти я подстригват.
— Е… да. Повечето жени тук носят перуки. Такава е модата.