— Жени — промърмори натъжено той.
— Знам — чу да казва някой до него. — Проклети кучки.
Беше северняшкото момиче. Дъщерята на Кучето, Риккъ. Когато я видя отдалеч, я намери за интересна с тази дива коса, невъздържаното ѝ ръкомахане и пълната липса на маниери. Отблизо се оказа значително по-интересна. Незнайно защо имаше дебела златна халка на носа и остатъци от черна боя на луничавото лице. На гърдите ѝ висеше плетеница от дрънкулки и талисмани, насред които изненадващо се мъдреше огърлица от великолепни изумруди. Иззад тази подрънкваща плетеница надничаше апетитно за окото деколте на разкопчаната ѝ риза. Но най-интересното от всичко бяха очите ѝ — огромни, бледи, пронизващи. Имаше чувството, че може да проникне в душата му с тези очи, но въпреки това тя не изглеждаше отвратена от видяното там. За разлика от него, който определено беше.
Ама как се беше напил само.
— Би ли било нередно от моя страна… — каза той завалено — да кажа, че те намирам за особено интригуваща?
— Ни най-малко. — Тя подсмръкна дълбоко и халката на носа ѝ помръдна. — Мъж си, нормално е.
Въпреки опитите му да се впише в ролята на трагичния герой, Орсо не се сдържа да не се разсмее.
— И преди са ми го казвали.
Беше печално известен като най-нескопосания познавач на характери, но реши, че това, от което наистина се нуждаеше сега, бе колкото може по-различна от Савин жена. И не щеш ли, ето я и нея…
— Понякога си мисля, че никой в този град не казва истината повече от веднъж на ден. — Той размаха чаша и изля малко вино на пода. — Но ти ми изглеждаш… откровена.
— И толкова забавна.
— И толкова забавна.
— Кои са всичките тия копелета?
— Да видим… този е дворцовият майстор часовникар. Онази е известна актриса. Плешивото копеле там е легендарен магьосник очевидно. Доколкото знам, тази жена е стириянски шпионин. От онези, за които се преструваме, че не знаем.
Риккъ въздъхна дълбоко:
— А аз съм едно грозно пиле, което се опитва да мине за лебед и да се впише сред тях.
— Пробвал съм лебед, между другото. Без перата е нищо особено, посредствено месо в най-добрия случай. — Дрехите, с които беше облечена, може и да не бяха женски, но формите под тях определено бяха и от това, което виждаше Орсо, те бяха повече от прилични. — Доброто пиле, от друга страна…
— Оо, мъж с вкус, а?
— И преди са ми го казвали.
— Чувам, че си наследникът на всичко това.
— Тъжно, но истина.
Тя изду бузи и изпуфтя, оглеждайки Огледалната зала.
— Всичкото това богатство и ласкателство от околните… същинско проклятие.
— Те ме направиха безполезната путка, която съм днес.
— С такива резултати не се спори.
— Чувам, че си вещица, която вижда в бъдещето.
— Вещица, не. Бъдещето, понякога. — Тя примижа като от болка и постави ръка на лявото си око. — Напоследък малко повече, отколкото ми се иска.
— А халката на носа за какво е?
— Държи ме здраво привързана за земята.
— За да не литнеш във въздуха ли?
— Имам припадъци. — Тя се замисли, прихна и от носа ѝ хвръкна малко сопол и се лепна за горната ѝ устна. — И се насирам — добави тя, докато бършеше устна с опакото на ръката си. — Чувам, че си преспал с пет хиляди курви.
— Ще се изненадам, ако са повече от четири хиляди и деветстотин.
— Хм. — Тя го огледа бавно, лениво и напълно безсрамно от глава до пети. Значението на този поглед остана неразбрано само за онези на повече от трийсет крачки от тях. Леко засрамващ и доста възбуждащ поглед. — И научиха ли те на нещо?
Орсо осъзна, че откакто разговаряше с нея, не беше погледнал нито веднъж към Савин. Направи го сега и съжали на мига — тя докосна с върха на ветрилото си гърдите на нахиления до уши Лео дан Брок.
— Бях с него — промърмори Риккъ. Оказа се, че и тя гледаше натам, и изглежда, не беше доволна от видяното.
— Я гледай ти — каза Орсо. — Пък аз бях с нея.
— Не те ли мъчи? Да се наредиш на второ място след Младия лъв?
— Да ти призная, боли. Но съм свикнал да съм все накрая на опашката. — Орсо пресуши чашата си и я захвърли небрежно на една от масичките покрай стената. — Така че второто място си е направо постижение за мен. — Той ѝ предложи лакътя си. — Дали не би искала да те разходя из градините на двореца?