— Очаквах да си красив. Не мислех, че си толкова мил.
— Мил. — Изгледа я някак особено. — Това сигурно е най-хубавото нещо, което са ми казвали някога. — Той се загледа в тавана. — Сега мисля дали не е единственото хубаво нещо, казано за мен. Ще те разведа да ти покажа града! Адуа! Градът на белите кули! Центъра на света го наричат, между другото!
— Чух.
— Театърът! Мога да го опразня. Частно представление, само за нас двамата.
— Хора разиграват измислени истории? Магия, война и романтика? Не мисля, че е за мен.
— Карти тогава. Играеш ли карти?
— Няма да е честно. Имам дългото око, нали не си забравил?
Очите му се ококориха като на момченце пред нова играчка:
— Още по-добре! Най-после ще изтрия самодоволната усмивка от лицето на това копеле Тъни!
— Не те ли чака парад за водене?
Устните на Орсо се извиха в горчива гримаса.
— Не заслужавам парад. Освен ако не говорим за прегазване от колона коне, предполагам. — Той се просна по гръб на леглото и се загледа в позлатените листа на тавана.
— Не беше ли смазал някакво въстание?
— О, да, принцът герой. Убедих едни работници да се предадат.
— Е, заслужава си празнуването. Спасил си живот, нали така?
— Да. — Той извърна глава към нея. — Но после те ги обесиха така или иначе.
Сега Риккъ заби поглед в тавана:
— А-ха.
— Не аз направих това. Но не го и спрях. Голям герой, няма що.
— Чувала съм да казват, че добрият водач трябва да направи от сърцето си камък. — Риккъ седна в леглото и взе яйцето от чашката. — Ти поне знаеш какво си. — Тя отхапа върха на яйцето.
— Не съм Младия лъв. За това поне спор няма.
— Слава на съдбата. — Тя се нахили насреща му, разкривайки пълна с яйце уста. — Човекът е шибан задник и нищо повече.
Орсо се усмихна широко:
— Знаеш ли, не мисля, че някога съм срещал жена като теб.
— А си срещал толкова много жени.
— Сериозно, репутацията ми в това отношение е доста надута.
— Доста надута? Значи може би имаш повече общо с Лео дан Брок, отколкото предполагаш. — Наведе се да вземе парче хляб и в този момент вратата изтрака и се отвори рязко.
— Имай милост, Орсо. — Странен, силен акцент. — Кажи ми, че не си още в…
Една превъзходно облечена жена влезе в стаята с цялото великолепие на боен кораб с вдигнати платна. Тя спря, вирна брадичка и погледна отвисоко леглото. На Риккъ не ѝ отне дълго да осъзнае, че това беше майка му. Нейно кралско Величество, върховната кралица на Съюза. Риккъ издаде нещо, наподобяващо хълцане. Сигурно щеше да се справи малко по-добре, ако тъкмо не беше напъхала в широко отворената си уста парче хляб. Всъщност не, нямаше да справи по-добре.
— Кой е… този човек? — попита кралицата.
— Ъъ… това е Риккъ. Красивата и мистериозна Вещица от Севера!
Орсо описа изискан жест с ръка, все едно я представяше пред трона на кралицата, а не в леглото си. Риккъ се задави и почти избълва през носа трохи хляб. — Тя е пратеник от протектората.
Риккъ не беше сигурна дали се предполагаше, че титлата ще издигне нея в очите на околните, или принизи протектората. Тя извади парчето хляб от устата си, затвори я, хвана с два пръста ръба на чаршафа и го дръпна бавно нагоре върху гърдите си.
Кралицата повдигна високо една съвършено оформена вежда:
— Що се отнася до изграждане на тесни дипломатически отношения с бъдещия крал на Съюза, стратегията ѝ е безупречна.
Риккъ се покашля:
— Ами Съюзът е стратегически съюзник за нас. — Орсо се задави, потискайки напушилия го смях. Майка му дори не се усмихна. Риккъ се замисли дали да не продължи да дърпа нагоре чаршафа, докато не покрие главата си.
— Орсо, кажи ми, че не тя е момичето, за което смяташ да се ожениш?
Риккъ го зяпна с отворена уста:
— Ти ще се…
— Не! — Лицето на Орсо се изкриви в мъчителна гримаса. — Това беше… едно голямо недоразумение.
Кралицата въздъхна дълбоко.
— Докъде стига отчаянието ми, бях напът да я приветствам с добре дошла в семейството. — Тя излезе и затвори вратата след себе си.
Риккъ изду бузи и изпуфтя:
— Мътните да го вземат. Майка ти може да пресече мляко само с поглед.
— Мисля, че тя всъщност те хареса — каза Орсо. — Което е огромен комплимент. Когато става дума за голи жени, тя има изключително изтънчен вкус.
— Аз по-добре да се облека тогава. — Риккъ се надигна и се заоглежда за панталоните си. — В случай че и баща ти вземе да дойде.
— Предполагам, на теб обличането не ти отнема много, а?
Риккъ сведе поглед и огледа покритото си с чаршаф голо тяло.