Брод сграбчи стъпалото му и го вдигна рязко нагоре. Марш гракна от изненада, размаха ръце и се преметна от другата страна на седлото.
Съскаше ругатни, докато Брод заобиколи спокойно коня, опитваше се да стане, но единият му крак се беше заклещил в стремето.
Преди да бе успял да се надигне, Брод го сграбчи за китката, извия я рязко и натисна главата му върху пъна за цепене на дърва. Лакътят на Марш изпука, той изкрещя и изпусна ножа. Продължи да крещи, докато ботушът на Брод не се стовари с всички сили и премаза лицето му върху нащърбения дръвник. После пак и пак, и пак.
Ейбъл беше станал на капрата, зяпаше с облещени от ужас очи и запъваше с трепереща ръка арбалета. На повечето хора им отнемаше време, за да преминат в действие. При Брод беше точно обратното. Той беше като натегната пружина. Непрекъснато.
Ейбъл нямаше време да натегне тетивата, преди Брод да стигне до каруцата. Нито дори да посегне за стрела.
Успя да замахне с арбалета, но Брод го изби с ръка настрани и сграбчи Ейбъл за предницата на дрехата. Дръпна го рязко и заби лицето му в дървената греда на портата. По каруцата пръсна кръв и тялото му се просна безжизнено на земята, а едната му ръка се заклещи в скърцащото колело. Разбитата му глава беше неестествено извита назад.
Брод скочи на капрата до Чат-пат Ленарт, който не бе помръднал от мястото си през цялото време, просто зяпаше и стискаше юздите.
— Гунар… — Той понечи да стане, но Брод го фрасна с коляно в гърдите и го свали отново на капрата.
Не знаеше колко пъти го удари след това, а само че юмрукът му се вдига и спуска, вдига и спуска, но когато най-накрая спря, лицето на Чат-пат Ленарт представляваше лъскава, кървава пихтия.
Гунар примига озадачено. Вятърът погали с хладна ласка потното му чело.
Брод извърна озадачен поглед към Лиди. Тя го гледаше с облещени от ужас очи, притиснала длан към устата си.
Той сведе поглед към окървавения си юмрук. Коства му огромно усилие да разтвори пръстите. Едва сега осъзна какво е станало.
Седна на капрата до трупа на Чат-пат Ленарт омаломощен, разтреперан. Нещо червенееше пред погледа му. Капчици кръв, осъзна той, по стъклата за гледане. Свали ги с трепереща ръка и светът се размаза напълно.
Лиди не каза нищо. Той също.
Какво се казва в такъв момент?
Море от възможности
— Добре дошли на тринайсетото биенале на Слънчевото общество на Адуа!
Хонриг Кърнсбик, известният механик, великолепен в избродираната със златни листа жилетка, разтвори широко ръце. По-въодушевена вълна от аплодисменти тази театрална зала не бе виждала от вечерта на прощалното представление на Йосиф Лестек.
— Бих искал да благодаря на видните ни покровители: лейди Арди и дъщеря ѝ, лейди Савин дан Глокта! — Кърнсбик вдигна ръка към ложата на Савин и тя се усмихна над ветрилото си така срамежливо, сякаш деликатните ѝ чувства не бяха в състояние да понесат всичкото това внимание. Надигнаха се аплодисменти, чуха се подвиквания „Браво, браво“. От онези членове на обществото с най-голям апетит за парите ѝ, естествено.
— Не можехме и да мечтаем дори, когато неколцина от нас се събрахме за пръв път в салона на лейди Савин, че един ден Слънчевото общество на Адуа ще наброява повече от четиристотин членове из цялата територия на Съюза, че и отвъд нея! — Мечтите на Кърнсбик може и да не стигаха далеч, но тези на Савин винаги бяха големи. — Живеем в нови, дръзки времена! Времена, в които само мързеливият остава беден. Само нерешителният не намира удовлетворение от живота. Времена, в които предприемчивостта на един-единствен мъж, смея ли да твърдя — на една жена, е в състояние да промени живота на всички!
— Сякаш бе вчера, когато Диетам дан Корт построи тук в Адуа мост от желязо — повтарям, изцяло от желязо — който ще позволи каналът да премине през стената на Касамир и да навлезе в самото сърце на града. — Последваха нови аплодисменти, а Корт получи потупвания по гърба от близко стоящите. По гърба, облечен в ново, изящно палто, купено, между другото, с парите на Савин. — А с него ще потече обилен поток от суровини. Ще донесе нова индустрия и търговия. По-добра работа, по-добри стоки, по-добър живот за населението. — Кърнсбик разпери отново театрално ръце. Стъклата на очилата му проблеснаха. Ще потече просперитет за всички! — Но предимно за Савин, естествено. Какъв смисъл от просперитета, ако ще е за всички?
— А сега на работа. И към прогрес! Първият говорител е Каспар дан Аринхорм, който ще ни запознае с приложението на мотора на Кърнсбик в изпомпването на вода от мини.