Аринхорм се запъти към подиума, а Савин се изправи да си върви. Истината бе, че нея изобретенията не я интересуваха. Вълнуваше я само приложението им в правенето на пари. А тази магия се практикуваше във фоайето.
Под трите огромни полилея вече се беше събрало значително множество. Жужащо от вълнение, кипящо от възможности море. Консервативно облечени господа се групираха и прегрупираха, прииждаха и се отдръпваха като приливи и отливи, виеха се като течения. Роклите на дамите — цветни петна по повърхността. Тук-там се забелязваха великолепните мантии на представителите на някоя и друга гилдия, същински реликви от миналото. Обиграното око на Савин моментално набеляза движението на онези с пари или влияние. Останалите не означаваха нищо, те просто биваха завлечени след тях като малки гребни лодки след огромен кораб, отчаяни за покровителството им, вниманието им, инвестициите им.
Морето на индустриалното общество на Адуа. Опасни води, връхлитани от непредсказуеми бури. Води, в които потъваха огромни състояния, които поглъщаха цели предприятия заедно с всичкия им екипаж на борда и чиито вълни разбиваха репутации. Но води, в които един умел навигатор можеше да постигне главозамайващ успех, ако овладееше подводните течения на пари и връзки.
— Бог помага на онзи, който сам си помага — отбеляза Зури и погледна часовника си.
Както винаги, бе на мястото си, на крачка зад рамото на Савин, готова да разпръсне плявата и ако се наложеше, да запише в тефтера си уговорена неофициална среща, покана за чай например, за онези, заслужили привилегията. Често по време на тези приятни мероприятия тя подхвърляше мимоходом нещо за нечии интригуващи предпочитания в спалнята, нечие съмнително минало или незаконно потекло, а също как, ако се разчуе за въпросните, нечия обещаваща кариера като нищо ще приключи несвоевременно. Почти нямаше човек, заслужаващ вниманието на Савин, който да не крие нещо, и това нещо обикновено свършваше записано в тефтера на Зури. Мъничко умело приложено изнудване обикновено вършеше чудеса в накланянето на везните в правилната посока. За да спечели човек тази игра, единият му крак трябва да е в балната зала, а другият — нагазил до коляно в мръсотията на канала.
— На работа тогава. — Савин наложи на лицето си най-пленителната усмивка, на която бе способна, отвори рязко ветрило и се спусна грациозно по стълбите към множеството в подножието им.
— Обмислихте ли предложението ми? Лейди Савин? Нова конструкция за баржите за въглища, ако си спомняте? Баржи с килове! Ще внесем въглища във всяко домакинство, било то заможно или скромно. Бъдещето е във въглищата!
— Проучването ми показва, че хълмовете край Ростод са пълни с медна руда, лейди Савин, ми да, с шепи да я ринеш! Бъдещето е в метала!
— Остава само да убедя собственика на земята, роднина на лорд Ишър, а знам, че сте близка със сестра му…
Савин носеше препасано на кръста стоманено острие, но тази битка тук се водеше с ветрило. Затвореше ли го с щракване в ръката си, и ето, усмивките грейват, същинска магия. Рязко движение на китката, ветрилото, по-смъртоносно и от секирата на екзекутор, се отваря и готово, безплодният разговор секва. Повдигнеше ли го пред лицето си, с кокетна усмивка, разбира се, и човекът е погребан по-успешно, отколкото с лопата.
— Солта е всичко, лейди Савин. Сол в изобилие. Инвестира ли човек днес в нея, ще утрои вложението със сигурност, ще го учетвори даже…
— Часовниците! Точни часовници! Евтини, достъпни за всеки! Потенциалът в тях, лейди Савин, човек не може да си затворя очите пред такъв потенциал…
— Една дума, просто една дума в правилното ухо в патентното бюро…
И тя ги прикотка един по един с плановете им, с мечтите им, с уверения блясък в очите им. Една нейна усмивка и лицата им грейваха. Леко събраните ѝ вежди ги хвърляха в ужас. После приключи всеки разговор с щракване на ветрилото. Припомни си всички затръшнати в лицето ѝ врати. Наслаждаваше се на властта, която имаше върху тях сега.
— С вашите връзки в Стирия, нуждая се единствено от покровителството ви…
— С влиянието, което имате в Агрионт, трябва просто да ми уредите среща…
— Инвестиция, просто една инвестиция!
— Петорна възвръщаемост на вложението!
— Лейди Савин? — Пред нея застана жена. Млада, с червена перука и лунички по раменете. Начинът, по който надничаше над кичозното си ветрило, трябваше да мине за пленителен, но според Савин просто издаваше подмолните ѝ намерения — Аз съм — простете дързостта ми — огромен ваш почитател.