Савин имаше опашка от чакащи за вниманието ѝ огромни почитатели и нямаше представа какво бе накарало това момиче да мисли, че може просто да ги пререди.
— Колко очарователно — каза тя.
— Казвам се Селест дан Хюген.
— Братовчедката на Борас дан Хюген?
— Едва втора братовчедка — усмихна се престорено Селест. — Боя се, че съм просто вейка на един от най-далечните клони в огромното родословно дърво на семейството ми.
— Готова да разцъфне с ненадмината прелест вейка със сигурност.
Селест се изчерви с присъщата на провинциалните момичета свенливост. Нещо в нея напомняше на Савин за слаба актриса в безинтересна пиеса.
— Знаех, че сте особено красива, но не очаквах да сте толкова мила. Моят баща ми остави малко пари и възнамерявам да ги инвестирам. Дали не бихте ме посъветвали как?
— Купувай неща, чиято цена се покачва — отвърна Савин и се обърна на другата страна.
— Лейди Савин дан Глокта — каза един дребен на ръст мъж. Облеклото му говореше и за сдържаност откъм средства, и за липса на вкус. — Надявах се да ми се отдаде възможност да се запознаем.
— Боя се, че вече сте на крачка пред мен.
— Не и по красота. — Беше истина. Мъжът бе напълно невзрачен, на практика незабележим, с изключение може би на факта, че имаше различни на цвят очи, едно синьо и едно зелено. — Казвам се Йору Сулфур.
Беше истинска рядкост Савин да се натъкне на напълно непознато име и това предизвика любопитството ѝ. Новите имена, естествено, означаваха неподозирани до сега възможности.
— И с какво се занимавате, господарю Сулфур?
— Аз съм член на ордена на магусите.
Малко бяха нещата, които успяваха истински да изненадат Савин, но в този случай тя не успя да прикрие изумлението си. Обикновено Зури съумяваше да държи ненормалниците настрана, но като никога, сега тя беше изчезнала някъде в тълпата.
— Магьосник на среща на инвеститори и изобретатели? Разузнавате противника може би?
— Бих казал, по-скоро търся нови съюзници. — Той я дари с пълна със здрави, остри зъби усмивка. — Ние, магусите, открай време се интересуваме от променянето на света.
— Достойно за уважение — отбеляза Савин, въпреки че по нейно мнение, когато човек кажеше, че иска да промени света, това обикновено значеше промяна в негов интерес.
— Някога, във времената на Еуз и синовете му, най-добрият начин за това бе магията. Но това е минало. В днешно време… — Сулфур извърна поглед към пълното фоайе и се доближи заговорнически до нея — започвам да мисля, че това тук върши още по-добра работа.
— И отивате там, където е властта — промърмори Савин и докосна леко с върха на ветрилото си китката му. — Аз правя същото.
— Оо, трябва да се запознаете с господаря ми. Нещо ми подсказва, че с него ужасно си приличате. Разбира се, той отдавна работи с баща ви. Но никой не е вечен на този свят.
Савин свъси вежди:
— Не знам какво имате…
— Лейди Савин! — Кърнсбик се насочи към нея, разтворил широко обятия. — Кога най-после ще се съгласиш да се омъжиш за мен?
— Не повече от ден след никога. Освен това съм убедена, че присъствах на сватбата ти с друга.
Той пое ръката ѝ и я целуна:
— Една дума и ще я удуша със собствените си ръце.
— Но тя е прекрасна жена. Не мога да си позволя да легне на съвестта ми.
— Нека не се преструваме, че имаш съвест.
— Оо, имам. Но я държа вкъщи, далеч от работата си и със завързана уста. Това е… — Тя се обърна да представи Сулфур, но той се беше изпарил в тълпата.
— Кърнсбик, старо куче! — Аринхорм, същият, който бе извикан пръв на подиума преди малко, се натресе в разговора им като свиня в цветна леха.
— Аринхорм, приятелю! — Кърнсбик стовари дружески ръка на рамото му. Може и да беше същински гений по отношение на машините, но с хората хич не го биваше, отдаваше им прекалено много. — Нека ти представя Савин дан Глокта.
— Аа, да. — Аринхорм я дари с половинчата усмивка. Един от онези самовлюбени мъже очевидно, убеден, че целият свят се върти около него. — Доколкото знам, сте инвестирали в няколко железни мини в Англанд. Всъщност, както чувам, сте най-едрият собственик в цялата провинция.
Савин не обичаше делата ѝ да се обсъждат на всеослушание. Малкото успехи правеха хората добронамерени. Многото ги караха да стават неспокойни.
— Имам известни интереси там.
— Значи трябваше да чуете речта ми. Основното предизвикателство пред продуктивността на всяка мина е бързината, с която изпомпваш водата от забоя. Работата с хора и коне има предел, но с моето приложение на мотора на Кърнсбик човек може да изпомпва десет пъти повече и следователно, да копае по-бързо и по-надълбоко…