Естествено, имаше логика в това, което каза, начинът, по който го каза обаче, определено не допадна на Савин.
— Благодаря, но в момента не ме интересува желязото, а сапунът.
— Моля?
— Сапунът. А също стъклото и керамиката. Лукс, някога достъпен само за благородниците, е вече в дома на заможния, а съвсем скоро ще бъде насъщна нужда за всеки. Чисти тела, остъклени прозорци и… посуда. Намерете начин да изпомпвате посуда от земята и с радост ще го обсъдя с вас.
— Сигурно се шегувате.
— Обикновено пазя шегите си за хора с чувство за хумор. Надявам се разбирате, че трябва да внимавам в избора си на съдружници.
— Допускате грешка.
— Няма да ми е първата. Но стискам зъби и продължавам напред.
— Човек не трябва да позволява чувствата му да застават на пътя на печалбата — сопна се той. По лицето му бяха избили морави петна. Зури изникна отнякъде и понечи да го отведе настрана, но той отказа да помръдне от мястото си. — Ето, точно това засилва още повече убеждението ми, че на жените не им е мястото тук.
— Но ето ме мен тук — отвърна с усмивка Савин. — Ето ви и вас — с просешка купичка в краката ми. Безсъмнено, има много места в Съюза, които не са за жени. Но не можете да ме спрете да купувам и продавам.
Кърнсбик духна по стъклата на очилата си и ги изтри внимателно с кърпичка:
— Довиждане, приятелю. — Той ги постави обратно на главата си и го изгледа многозначително над стъклата. — Преди лейди Савин да е решила да те купи и продаде.
— Не се тревожи. — Савин отвори с рязко тръсване на китката ветрилото си. — Аз купувам само неща със стойност.
— Господарят Аринхорм изглежда сериозно разгневен — промърмори Кърнсбик, докато се отдалечаваха. — Може би ще се съгласиш, че в дългосрочен план щедростта се отплаща петорно. Добронамереността е най-добрата инвестиция…
Тя отмина глупостите му с дружеско потупване по ръката:
— На теб щедростта и добронамереността ти отиват, но на мен просто не ми подхождат. Известен брой смъртни врагове са задължителен аксесоар за всяка съвременна дама.
— Ха, мисля, че той вече се сдоби с инвеститор.
— Проклятие. — Савин го видя, потънал в разговор със Селест дан Хюген.
— Остатъците от трапезата ми ли обира тази?
— Мисля, че да.
— Като кучка, завряла глава в кофата на касапина, е.
— Изглежда, се радва на особено внимание сред членовете на Обществото. — И наистина, ако се вгледаше внимателно, Савин почти забеляза как се извръщаха след нея посивелите глави, докато тя се носеше грациозно, хванала Аринхорм под ръка.
— Всичко с путка между краката се радва на вниманието им — промърмори Савин.
— Ау. Напомня ми на теб на младини.
— На младини бях същинска усойница.
— На младини беше същинска наслада. Точно каквато си и сега. Но доколкото съм чувал, имитацията е най-откровеният комплимент. Огледай се, цял театър пълен с дъртаци, които се правят на Кърнсбик. Да ме виждаш да се оплаквам?
— Когато не се фукаш, да.
— Значи се фукам прекалено много и досега не ми е проличало. — Той ѝ се усмихна мило. — Кръгът на света е огромен, Савин. Може да оставиш един-двама на спокойствие в някое ъгълче.
— Предполагам — отвърна намусена тя и опита да забрави противната гледка на хванатите под ръка Хюген и Аринхорм. — Стига да ми плащат наем за него.
Но Кърнсбик не я слушаше. Глъчта заглъхваше и тълпата отпред се разтваряше като земята пред рало. Сред тълпата вървеше мъж. Брадата и мустаците му бяха безупречно оформени и напомадени, а огненочервената му военна униформа бе богато украсена със златни ширити.
— Гръм да ме удари — прошепна Кърнсбик и стисна китката ѝ. — Кралят!
Каквито и недостатъци да имаше — а те не бяха малко и бяха редовно разгласявани под формата на разлепени из цяла Адуа вулгарни памфлети — не можеше да се отрече, че крал Джизал бе самото олицетворение на истински крал. Спираше да се посмее с този, потупваше дружески онзи по рамото, стискаше ръката на един и подхвърляше шега на друг — извор на добро настроение и великодушие. Следваха го дузина рицари от дворцовата стража в пълна броня, а след тях поне две дузини писари, офицери, прислужници, съветници и камериери — огромно количество незаслужени, лъскави на светлината на огромните полилеи ордени.
— Господарю Кърнсбик. — Негово Величество подкани с ръка коленичилия изобретател да се изправи. — Ужасно съжалявам, че закъснях. Изникнаха някои неща в двореца, надявам се, разбирате. Управлението на кралството. Толкова много задължения.