— Чул си за това?
— Бях във вертеп, не на дъното на кладенец. Цяла Адуа говори.
— Откога те интересува политиката?
— Интересува ме, когато някаква тълпа варвари гори градовете на съюзниците ни, лее кръв и заплашва да нахлуе в територията на Съюза. Наследник съм на проклетия престол, нали така?
Кралят изтри великолепните си мустаци — сиви, прошарени с русо, за разлика от някога, когато бяха руси и прошарени в сиво — и нахлузи обратно ръкавиците си.
— А откога те е грижа, че си наследник на престола?
— Винаги ме е било грижа — излъга Орсо, метна небрежно чашата си върху подноса и прислужникът ахна от изненада. — Просто… ми е трудно да го показвам. Готов ли си, старче?
— Винаги, кутре! — Кралят скочи напред и нанесе пронизващ удар с рапирата. Двете дълги остриета иззвънтяха и изстъргаха едно в друго. Кралят нанесе втори удар, с късото острие, но Орсо го блокира със своето, удържа натиска, пристъпи настрани и отблъсна баща си назад. Двамата започнаха да се обикалят предпазливо. Орсо откъсваше очи от върховете на остриетата на краля само колкото да погледне за миг стъпалото на водещия му крак. Негово Величество имаше навика да го усуква леко точно преди да нападне.
— Да ти призная, добър си — каза кралят. — Кълна се, имаш необходимия талант да спечелиш Турнира.
— Талант? Вероятно. Самоотверженост, издръжливост и дисциплината? В никакъв случай.
— Ако тренираше повече от веднъж месечно, можеше да си истински майстор в дуелирането. — Всъщност Орсо тренираше няколко пъти седмично, но ако баща му разбереше за това, можеше да се усъмни, че Орсо се оставя да го победи. Човек не би си помислил, че монархът на най-могъщото кралство в Кръга на света би отдал кой знае какво значение на загуба в дуел срещу сина си, но Орсо знаеше от опит, че едно-две подарени тушета бяха най-сигурният начин да получи каквото иска.
— И така… какво ще предприемем срещу северняците? — попита той.
— Ние? — Върхът на рапирата на баща му се стрелна към гърдите на Орсо.
— Добре де, ти?
— Аз? — стоманеният връх се стрелна отново.
— Висшият ти съвет тогава?
— Те не планират да предприемат каквото и да било.
— Какво? — Оръжията на Орсо се отпуснаха надолу. — Но Скейл Желязната ръка нахлу в нашия протекторат!
— В това никой не се съмнява.
— Но те са под нашата протекция. Длъжни сме да ги защитим. Протекторат, самото име го изисква!
— Запознат съм с принципа, хлапе. — Кралят го връхлетя, но Орсо отскочи встрани и парира с късото си острие. Силният звън на метал накара розовите птици, газещи в езерото, да извърнат възмутено глави. — Но принципите и реалността много рядко осъмват в едно легло.
„Също като ти и мама?“ Орсо насмалко да го каже, но прецени, че шегата бе прекалено пиперлива за почти несъществуващото чувство за хумор на баща му. Вместо това избегна следващата му атака и на свой ред премина в настъпление. Парира рапирата на баща си със своята, завъртя рязко китка и я изтръгна от ръката му.
Очакваше отчаяния му опит да го наръга с късото острие, и просто пое кинжала със своя, гардовете се скопчиха и тогава върхът на рапирата му необезпокоявано мушна краля в рамото.
— Две на едно. — Орсо разряза ловко въздуха пред себе си с рапирата. Не беше добра идея да позволява на стареца да го победи прекалено лесно. Човек обикновено не цени спечеленото без усилия.
Махна на един от прислужниците да му донесе кърпа, а баща му през това време щракна с пръсти на друг, който се завтече, вдигна рапирата му от земята и му я подаде.
— Винаги ще има някаква криза, Орсо, и всяка следваща ще е по-страшна от предходната. До неотдавна треперехме от страх от гуркулите и с право. Половин Адуа лежеше в руини, преди да успеем да ги отблъснем. Но сега от великия им пророк Калул няма и следа, всемогъщият император Утман е свален от престола и от някогашната им мощ не е останало нищо. Днес вместо вражеска армия от юг към нас се стичат само върволици от бежанци.
— Защо тогава не се насладим подобаващо на падението на врага?
— За някои хора ничие насилствено падане от престола не е повод за празнуване.
Орсо направи кисела физиономия:
— Да, предполагам, за онези, които понастоящем седят на престол.
— Научаваш важен урок, че великите сили освен да се издигат, могат и да се сгромолясват. Муркато е затиснала почти цяла Стирия под ботуша си, Старата империя набира сили и ни предизвиква в Далечна страна, подстрекава все повече бунтове в Старикланд. А сега и проклетите северняци нарушават така мъчително извоювано примирие и пак тръгват на война. Няма засищане жаждата им за кръв на северняците.