— За нечия друга кръв може би. — Орсо хвърли кърпата на главата на прислужника и както винаги, улучи. — Странно как бързо се отказваш от идеята за кръв, ако кръвта е твоя.
— Самата истина. Но от всички враговете в собствената ни страна са тези, от които сън не ме хваща. След войните в Стирия и парите, и търпението на всички са на изчерпване. Камарата на лордовете не спира да се оплаква. Ако благородниците не се мразеха помежду си повече, отколкото мразят мен, досега да са се вдигнали на бунт. Селячеството до този момент може и да не надига много глас, но е също толкова недоволно. Накъдето се обърна, се сблъсквам с измяна.
— В такъв случай е време за суров урок, Ваше Величество. — Орсо нанесе серия от посичащи удари и завърши с пронизващ такъв, но кралят изби с лекота посичащите удари на рапирата му, отскочи встрани от опита да го промуши, но налетя на един подкастрен храст под формата на излязла от приказките кула. Успя някак да го заобиколи и застана отново срещу Орсо. — Ще го дадем на северняците, но верните ти поданици ще станат свидетели на него. Ще покажем на съюзниците ни, че на нас може да се разчита, а на враговете ни, че с нас шега не бива. Някоя и друга победа, тук-там парад, свеж приток на патриотизъм! Точно от каквото се нуждаем, за да обединим нацията.
— Абсолютно същите аргументи изтъкнах пред Висшия съвет, но хазната е, чисто и просто казано, празна. Всъщност повече от празна. Ако изсипеш всичко, което дължа, в защитния ров на Агрионт, ще го запълниш догоре и пак ще ти останат пари. Нищо не мога да направя.
— Но ти си върховният крал на Съюза!
Баща му се усмихна тъжно:
— Един ден, сине, ще разбереш. Колкото повече власт имаш, толкова по-малко можеш да направиш.
Докато говореше, острието му започна да се снишава, но това бе очевидна примамка, Орсо виждаше, че е подготвен само по това как държеше опорния си крак. И все пак кралят изглеждаше така доволен от малката си хитрост, че щеше да е проява на неуважение, ако не паднеше в капана му. И той извика победоносно и се хвърли стремглаво към него. После ахна доста убедително от изненада, когато атаката му бе парирана точно както очакваше, естествено. Накрая потисна инстинкта си да парира късото острие на краля, остави го да се промуши под гарда му и изпъшка, когато то се вряза в подплатения тренировъчен жакет.
— Две на две! — Кралят се изкиска доволно. — Нищо не подмамва така успешно горещата глава като малко демонстрация на слабост!
— Великолепно изпълнено, татко.
— Бива го още старото куче, а?
— За щастие. Мисля, че и двамата сме на едно мнение по въпроса — още не съм готов да седна на престола.
— Никой никога не е готов за него, момчето ми. Откъде този интерес към офанзива в Севера?
Орсо пое дълбоко дъх и погледна баща си право в очите:
— Искам да предвождам частите ни.
— Искаш да… какво?
— Искам да… знаеш… да дам личен принос. Към нещо различно от кесиите на курвите, имам предвид.
Баща му прихна развеселен:
— Последната част под командването ти, ако си спомням правилно, беше комплект войничета, изпратен от губернатора на Старикланд за петия ти рожден ден.
— Значи е крайно време да се сдобия с опит. Все пак един ден аз ще седя на трона, нали така?
— Това ми повтаря непрестанно майка ти и аз се опитвам да не ѝ възразявам.
— В даден момент все някак трябва да оправя репутацията си. — Орсо зае начална позиция в кръга и заби здраво пета в безупречно поддържаната морава. — На нищо е заприличала, горката.
— Страх те е така нареченият Млад лъв да не ти отмъкне славата, а?
В интерес на истината, в последно време на Орсо му бе дошло до гуша да чува за него.
— Би било добре да остави коричка-две за бъдещия си крал.
— Хубаво, но… да се биеш? — Баща му раздвижи челюст и белегът в брадата му се изкриви. — Стигне ли се до бой, северняците не си поплюват. Мога да ти разкажа доста истории за някогашния ми приятел Логън Деветопръстия…
— Разказвал си ми ги, татко, сто пъти.
— Ами бива си ги до една проклетите истории! — Кралят се изправи, свали оръжия и погледна любопитно Орсо. — Сериозно искаш това, така ли?
— Трябва да направим… нещо.
— Предполагам, трябва. — Кралят нападна внезапно, но Орсо беше готов, парира първия удар, пропусна втори покрай себе си, парира третия. — Добре тогава, какво ще кажеш за това? — Последваха два бързи посичащи удара отстрани и едно промушване в средата. Орсо отстъпи и зачака. — Ще ти дам Горст, двайсет рицари от дворцовата стража и един батальон от кралската гвардия.