— Крайно недостатъчно! — Орсо премина в настъпление и почти успя да ръгне баща си, но той отскочи в последния момент.
— Съгласен съм. — Кралят запристъпва настрани, докато не спираше да описва бързи, стегнати кръгове с върха на рапирата си. — Останалото ще набавиш сам. Покажи ми, че си способен да набереш петхилядна войска. Тогава имаш позволението ми да хукнеш на помощ на Англанд.
Орсо замига озадачен. Набирането на петхилядна армия му звучеше ужасно много като работа. От друга страна, не можеше да пренебрегне непознатия прилив на енергия, който го обзе при мисълта, че може да направи нещо смислено.
— Ще взема пък да го направя! — Успя да изкопчи каквото можа, с губене. Реши, че е време да спечели нещо. — Защитавай се, Ваше Величество!
И той се хвърли напред и стоманата отново зазвъня.
Дуел с татко
— Мушкай, мушкай, Савин — каза баща ѝ, надвесвайки се от стола да проследи добре движенията ѝ. — Мушкай, мушкай.
Рамото ѝ гореше, болката се спускаше бавно надолу по ръката, чак до пръстите, но тя не се отказа, продължи да нанася удар след удар бързо, рязко, прецизно.
— Добре — каза Горст, избивайки с лекота един по един ударите ѝ. Движенията му бяха премерени, спокойни. Празната стая кънтеше от звън на стомана.
Но за баща ѝ нищо не бе достатъчно.
— Внимавай с водещия крак — кресна ѝ той. — Разпредели тежестта си.
— Тежестта ми е разпределена. — Савин нанесе още три светкавични удара.
— Разпредели я повече. Знам колко мразиш половинчатите неща.
— Почти колкото ти мразиш да гледаш половинчати неща.
— Тогава разпредели проклетата си тежест. Така и двамата ще сме доволни.
И тя разтвори още по-широко крака, острието на рапирата ѝ застърга в това на Горст.
— Виждаш ли разликата?
Естествено, че я видя, но и двамата знаеха, че няма да отиде дотам, че да го признае.
— Няма значение. Как се развиват нещата в Севера?
— Върволица от разочарования. Също като живота. Северняците напредват, Англанд отстъпва.
— Хората говорят, че няма какво повече да се очаква с жена главнокомандващ. — Савин нападна, но Горст изби с рязък звън на стомана рапирата ѝ встрани.
— И двамата знаем що за глупаци са хората. — Баща ѝ произнесе последната дума с такава ненавист, сякаш цялото човечество го отвращаваше. — След смъртта на баща ѝ смело мога да заявя, че Финри дан Брок е най-компетентният командир в цялата армия на Съюза. Познаваш я, нали, Горст?
Огромният телохранител на краля, чието лице обикновено бе напълно безизразно, се изкриви в особена гримаса.
— Малко, Ваше Високопреосвещенство.
— Ще ми се да можех да ѝ дам командването на частите ни в Стирия — каза бащата на Савин. — Сега щяхме да броим победи, а не загиналите. Удряй, какво чакаш?
— Брок срещу Муркато, това щеше да си заслужава да се види — изсъска Савин, нанасяйки бърза поредица от промушващи удари. — Двете най-големи армии в Кръга на света, и то предвождани от жени.
— Най-вероятно щяха да решат, че парите могат да се похарчат за нещо по-важно, и щяха да оправят нещата с приказки. И къде тогава щяхме да сме сега? Стига толкова с върха, да видим как се справяш с острието. И искам да сечеш както трябва, чуваш ли ме, Савин, той не е от стъкло.
Тя се хвърли стремително към Горст, подлъга го, че ще нападне отдясно, и в последния момент замахна отляво на нивото на главата му. Той свали остриетата и дръпна рязко назад глава, пропускайки рапирата ѝ на косъм от върха на носа си. Въпреки размера му движенията му бяха бързи като на змия.
— Отлично — изписка той.
Савин разкърши рамене, описвайки широки кръгове с двете остриета пред себе си:
— Брок ще се справи ли сама срещу северняците?
— Все още мобилизира частите си от цяла Англанд — отвърна баща ѝ. — Кучето е с нея, но Скейл Желязната ръка ги превъзхожда значително по численост. Моята прогноза е, че протекторатът ще бъде загубен, но тя ще успее да ги спре и удържи при Уайтфлоу. Тогава, следващата пролет, ако се променят обстоятелствата, ще ѝ се притечем на помощ и ще оберем славата.
— Жените вършат тежката работа, а мъжете идват накрая и обират славата. Звучи ми познато.
— Дребнавостта не подхожда на добрия фехтовач. Сечи, момиче, сечи. Малко по-сърцато.
Савин се стрелкаше около Горст, подметките ѝ скърцаха по дървения под, нанасяше светкавични посичащи удари от всички страни. При все че не помръдваше, остриетата му някак успяваха да се озоват винаги на точното място и винаги навреме.