— Бързи крака има дъщеря ми, а, Горст?
— Много бързи, Ваше Високопреосвещенство.
— Ще да е от уроците по танци от майка ти. За беда, в последно време аз лично почти не танцувам.
— Жалко — каза Савин и започна да обхожда Горст, търсейки пролука в гарда му. Остриганата ѝ до кожа глава сърбеше от потта. — Имате нужда от малко грация във Висшия съвет. Ако Брок загуби, ще изглеждате пълни страхливци и глупаци.
— Имаш предвид по-големи страхливци и глупаци.
— А ако спечели, ще се сдобие с още повече слава за себе си и сина си.
— Леонолт дан Брок — изсъска презрително баща ѝ и иззад изкривените му устни се показаха дупките на липсващите му зъби. — Младия лъв.
— Кой ги измисля тия шантави имена?
— Писателите според мен. Видях лъвове по време на кампанията ни в Гуркул. Глупави зверове. Особено мъжките. Достатъчно, почивка.
Савин пое тежко дъх и разтвори подплатената туника, за да се разхлади. Ризата ѝ отдолу беше подгизнала от пот. Докато триеше с кърпата остриганата си до кожа глава, се замисли дали изтънчените господа от Слънчевото общество на Адуа биха я познали сега без пудрата на лицето, без бижутата и роклята, без перука. Реши, че най-вероятно ще надушат миризмата на пари и през потта и пак ще се увъртат около нея.
— Може да се поработи върху хватката ти. — Баща ѝ се наведе и Савин видя костите на ръката му да се усукват под бледата кожа, когато хвана бастуна си да се изправи.
— Не, не. — Тя отиде до него и сложи ръка на рамото му. — Няма нужда да си причиняваш болка само за да ми покажеш как се държи острие. — Тя взе преметнатото на подлакътника на стола одеяло, покри краката му, зави го добре. Майко мила, беше толкова кльощав. Не можеше да се каже кожа и кости, по костите му почти нямаше кожа.
— Как се чувстваш? — попита го тя.
Лявото му око потрепна:
— Да си забелязала страната да се срива?
— Не и тази сутрин.
— Значи съм жив. Утре пак провери обаче. Враговете ми са навсякъде. В двореца. Във Висшия съвет. В Камарата на лордовете. По полета и във фабрики. Англандци не можеха да ме понасят преди войната, сега сигурно са с пяна на устите. Мразен съм навсякъде.
— Не и тук. — Това бе най-близкото до показ на чувства, което обикновено си позволяваше.
— И ми е предостатъчно. — Той докосна внимателно с върха на пръстите си влажната ѝ от пот буза. — Повече, много повече, отколкото заслужавам.
— Предполагам, неколцина врагове е приемлива цена за едно от най-високите кресла в кралството.
Баща ѝ изсумтя и лицето му се изкриви от погнуса повече от обикновеното.
— В момента, в който задникът ти докосне дървото, разбираш какво струват в действителност. Мислиш си, че Висшият съвет управлява, а? Или пък кралят и кралицата? Не сме нищо повече от марионетки. Извадени на показ да привличат вниманието. И отнасят вината.
Савин свъси вежди:
— И кой дърпа конците?
Суровите, святкащи очи на баща ѝ срещнаха нейните.
— Цял живот задавам въпроси. Научил съм, че някои отговори е по-добре да не знаеш. — Той свали ръка и я постави върху нейната, тази, в която държеше остриетата. — Да поработим върху защитата ти.
— Три от пет? — попита Горст.
Савин подхвърли кинжала с дясната си ръка и улови дръжката му във въздуха с лявата:
— Както кажеш.
Той зае позиция и се придвижи към нея, плъзгайки крака по пода. Нанесе промушващ удар, последван от посичащ, но в тях нямаше острота и Савин с лекота и елегантно движение на китката парира атаките му.
— И ако лейди губернаторът успее да докара северняците до патова ситуация при Уайтфлоу, какво ще означава това за Англанд?
— Аха! — Баща ѝ се усмихна широко. — Чудех се кога ще стане дума за парите.
— Не е спирало да става дума за пари. — Савин парира още една атака и пропусна покрай себе си последвалия вял опит за пронизване. За човек, известен със свирепостта си, Горст не успяваше да я затрудни дори. — Цените започват да падат. Да продавам ли, или да продължа да изкупувам?
— Съюзът никога няма да се откаже от Англанд. Ако аз се занимавах със сделки, щях да се възползвам от ниските цени. В края на краищата опасността и възможността за печалба…
— … често вървят ръка за ръка — довърши Савин и забеляза с периферното си зрение, че това го накара да се усмихне. Малко бяха нещата на този свят, които успяваха да я зарадват повече от това да предизвика усмивка на лицето на архилектора. Освен майка ѝ никой друг не успяваше да постигне това. — Значи ще видя дали не мога да заема малко пари и да разширя дяловете си в мините. — Едва сдържаше усмивката си. — В момента „Валинт и Балк“ предоставят невероятни…